Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Джордан я погледна въпросително със сините си очи.
Рун сведе глава и като че ли започна да се моли.
Ерин кимна. Решението ѝ бе твърдо.
— Налага се.
Джордан продължи да я гледа още секунда — и после сви рамене.
— Щом тя участва, аз също участвам.
Кардиналът сведе глава в знак на благодарност, но не беше приключил.
— Има още едно условие.
— Че кога е било иначе? — промърмори Джордан.
— Ако се съюзите със сангвинистите. трябва да знаете, че ще бъдете обявени за загинали заедно с другите жертви при Масада — обясни Бернар. — Семействата ви ще скърбят за вас.
— Чакайте малко. — Джордан се облегна назад.
Ерин го разбра. Джордан щеше да липсва на семейството си, близките му щяха да страдат заради решението му. Не можеше да го направи. Ерин почти му завидя. Тя имаше приятели, дори близки приятели, както и колеги, но никой нямаше да бъде съсипан, ако не се върнеше от Израел. Тя нямаше семейство.
— Няма друг начин — вдигна ръце кардиналът. — Ако от Белиал разберат, че сте живи и търсите Евангелието, могат да се опитат да ви повлияят чрез близките ви... Предполагам, че се досещате какво означава това?
Ерин кимна. Беше видяла с очите си свирепостга на Белиал в гробницата в Масада.
— За да защитим вас и онези, които ви обичат, трябва да ви скрием. Трябва да изчезнете от света.
Джордан замислено погали белега от пръстена.
— Не бива да идваш, Джордан. Имаш много за губене.
Гласът на кардинала стана по-мек.
— Това е заради тяхната безопасност, синко. След като със заплахата бъде свършено, ще продължите предишния си живот и приятелите и семействата ви ще разберат, че сте го направили от любов.
— И трябва да сме ние, така ли? Никой друг ли не може да го направи? — попита Джордан, като продължаваше да гледа пръста си.
— Мисля, че вие тримата заедно трябва да изпълните тази задача.
Джордан погледна към Рун, чиито тъмни очи не издаваха нищо, после към Ерин.
Накрая стана и закрачи напред-назад покрай ръба на покрива. Раменете му бяха сковани. Ерин знаеше, че решението е трудно за него. За разлика от нея той не беше осиротял археолог. Имаше голямо семейство в Айона, жена, може би и деца.
Тя си нямаше никого.
Беше свикнала да е сама.
Тогава защо се взираше така в гърба на Джордан и очакваше с нетърпение отговора му?
23.
Батори се събуди от дрямката. Не знаеше кога е заспала, съблазнена от изтощението и прохладното спокойствие на подземния бункер. Трябваха ѝ няколко мига, за да се сети къде се намира. Мъгляво чувство за загуба висеше около нея като паяжина.
И тогава си спомни всичко.
Озова се в настоящето и пристъп на паника разкъса умората ѝ. Надигна се и спусна крака от канапето. Откри Магор свит наблизо. Верният страж, който винаги я защитаваше. Той повдигна масивната си глава и очите му заблестяха.
Тя му махна да лежи, но той се надигна тежко и отиде при нея.
Сви се до канапето, като постави глава в скута ѝ. Усещаше тревогата ѝ, както тя чувстваше простата топлина на обичта и загрижеността му.
— Ще се оправя — увери го на глас тя.
Но той долавяше и неизреченото, нейния страх и безпокойство.
Докато чешеше ушите му, тя затърси думите, с които да Му каже за провала си — ако подобни думи изобщо съществуваха. Беше изгубила повечето стригои под нейна команда и бе позволила рицар на Христа да се измъкне от капана ѝ. И най-лошото — какво можеше да покаже в своя защита?
Определено не и книгата — но това не бе по нейна вина.
Някой друг я бе откраднал много преди Масада да се срути окончателно.
Дори разполагаше с доказателство за кражбата — зърнести фотографии, извлечени от мобилен телефон.
Ала дори на нея всяко обяснение за събитията от тази вечер изглеждаше като извинение.
Неспособна да седи повече, тя нежно отмести муцуната на Магор и се изправи. Прекоси боса персийския килим, който някога бе украсявал каменния под на наследствения ѝ замък и беше топлил стъпалата на отдавна мъртви хора.
Стигна до бетонната стена. Тя беше покрита с червена китайска коприна, за да смекчи суровия бункер, който бе неин дом в пустинята, погребан на шест метра под пясъците. На изкусно подредени лавици покрай стената бяха изложени стар ланцет с дръжка от слонова кост и златна купа с пръстени по вътрешната повърхност, показващи колко кръв е била пусната.
Вдигна купата. Какво количество от прокълнатата ѝ кръв щеше да вземе Той за наказание?
Магор побутна с муцуна бедрото ѝ. Тя остави купата и коленичи, за да зарови лице в козината му. Той миришеше на вълк, на кръв и утеха. Хунор вече го нямаше и Магор бе единственият ѝ истински другар.