Кървавото евангелие

Джордан определено не страдаше за отсъствието му. Вместо това с радост се нахвърли върху храната. Ерин си сложи щедра порция сирене и хляб. Бернар и Корза не докоснаха нищо.

— Мога ли да ви разкажа една история, докато се храните? — Кардиналът повдигна въпросително рунтавите си бели вежди.

— Моля — отвърна Ерин.

— От самото начало на писаната история хората са се страхували от тъмното. — Той взе един грозд и започна да си играе с него. — Откакто се помним, сред нас е имало стригои, изпълващи нощите ни с ужас и кръв.

Джордан преглътна хляба и сиренето. Гърлото му изведнъж пресъхна. Нямаше нужда от напомняне каква опасност представляват онези чудовища.

— Основателите на църквата са знаели за съществуването им — продължи кардиналът. — Тогава то не е било крито, както сега. Църквата създаде вярна група, за да държи под контрол броя им. Не само заради жестоките им атаки, но и защото превръщането на човек в стригой унищожава душата му.

Тъмните очи на Корза бяха непроницаеми. Какво ли е да си свещеник без душа?

— Откъде знаете това? — попита Ерин.

Кардиналът се усмихна по начин, който напомни на Джордан за скъпия му дядо.

— Има начини за установяване, но те са може би твърде езотерични за тази маса.

— Можете да опитате да ни обясните накратко — предложи Джордан.

Ерин скръсти ръце на гърдите си.

— Мисля, че трябва да пробвате.

— Нямах намерение да ви обидя, просто времето ни притиска. Мисля, че е по-важно да знаете онова, което е жизненоважно за сегашната ситуация, но по-късно мога да ви обясня за душата на стригоя.

Кафявите очи на Ерин го гледаха скептично. Джордан харесваше начина, по който тя се държеше с кардинала. Като че ли малко неща можеха да ѝ вдъхнат страх.

— Сангвинистите са орден на свещеници, които черпят своята сила от кръвта на Христос. — Кардиналът докосна кръста си. — Те са безсмъртни по природа, но често биват убивани в свещена битка. Ако това се случи с тях, душите им се възстановяват.

Погледът на Джордан отново се насочи към Корза. Значи участта му е да се сражава със злото, докато то не го унищожи, независимо колко време може да продължи това. Дълг, траещ цяла вечност.

Кардиналът насочи цялото си внимание към Ерин.

— Много кланета на стригои са били описани погрешно в историята.

Ерин сбърчи чело — и после очите ѝ се разшириха.

— Клането на Ирод — рече тя. — Моят обект. Значи не Ирод се е опитвал да убие бъдещия цар на евреите, така ли?

— Изключително проницателно от ваша страна. Ирод не е убил онези бебета. Това е дело на стригоите.

— Но те не само са пили кръвта на децата. Открих следи от зъби по костите. Било е зверска атака, сякаш предприета с определена цел.

Кардиналът постави облечена в ръкавица ръка върху ръката на Ерин.

— Съжалявам, но това е истината. Стригои се опитваха да убият детето Христос, защото знаеха, че Той ще помогне за унищожаването им. Както и стана наистина — защото именно чудото на Неговата кръв доведе до появата на сангвинистите и тяхната борба срещу стригоите.