Царството [calibre 1.48.0]

Тибетецът дръпна отново от цигарата и отмести очи от Джек към Нанси.

- Значи си приятелка на Антон? - попита я той.

- Не приятелка, а загрижена колежка. И двамата работим за „Интернешънъл Хералд Трибюн".

- И защо искаш да го намериш?

- Защото изчезна.

- Госпожице Кели, много хора са изчезнали. Защо точно него?

- Трябва да призная, че мотивите ми са много сложни - отговори Нанси. Щом младежът се готвеше да поеме голям риск заради нея, тя също трябваше да бъде колкото може по-искрена. Между другото, ако не беше, Джек щеше да го направи. Или поне така изглеждаше. -Искам да кажа, че самата аз не съм напълно сигурна. Обаче през цялото време имам силното усещане, че Антон Херцог се намира в ужасна опасност. Може би е опасен сам за себе си. Мисля, че е изгубен не само физически, но има още нещо, нещо по-лошо... Не мога точно да го обясня. Знам само, че има нужда от помощ.

- Не ми каза това в Делхи - обади се Джек, който сега я загледа настойчиво.

- Да, откакто пристигнахме, мислих много за това.

Тя отвърна на погледа му, усети силата на недоверието и се опита да го успокои.

В този миг заговори тибетецът и Джек се обърна към него.

- Тон мина оттук миналата година. Мисля, че беше през декември. Херцог е странен човек. Силен мъж. Ние, тибетците, го наричаме Белия магьосник. Видях го тук, в „Синия фенер", да говори с разни хора.

Значи е бил тук, помисли си Нанси. Седял е на някоя от тези маси само преди три месеца. Какво ли е правил? Вероятно си е почивал, преди да поеме за безумното си търсене. Или пък е дирил следи. Сигурно е бил нервен или толкова потънал в мисли какво ще открие, че изобщо не е мислел за опасностите. Тя се замисли за него, този човек, на когото винаги беше гледала като на колега, въпреки цялата му интелигентност, със същите страхове, желания и професионални амбиции като нея самата. И се сети, че тогава беше от другата страна на света и не беше чувала и дума за Обществото „Туле" и Книгата на промените.

- Защо не изчакате, докато се върне? Пемако не е екскурзионен маршрут - попита Гун.

Джек вметна сухо:

- И аз мисля така.

Нанси дори не си направи труда да отговори на американеца. Вместо това впи очи в Гун, докато му отговаряше:

- Не е толкова просто. Ако смятах, че е на някакво пътуване и се е забавил, нямаше да ме е грижа. Обаче, както вече казах, убедена съм, че нещо ужасно се е объркало. Той изпрати нещо като съобщение, което според мен е вик за помощ. По това време го почувствах като повик. Както казах преди малко, не съм напълно сигурна.

Гун я изгледа съжалително.

- Ако нещо се е случило с Антон Херцог, не виждам какво можеш да направиш. Съмнявам се, че си толкова добра алпинистка като него. Освен това той говори свободно тибетски и знае как да оцелява там. Изучавал е тантрическата йога. Може да се превърне в местен, ако има нужда, и да се появи след няколко години...

Нанси поклати нетърпеливо глава. Макар наскоро тя самата да се беше разколебала, готова да се откаже от пътуването, откри, че неговият песимизъм отново я разпалва.