Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
УРСУЛА: Боя се, че това далеч не е всичко.
87 ЕКСТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ — НОЩ.
Виждаме вратата на склада, след което в кадъра бавно се появява Кат Уидърс. Тя се спира и виждаме очите ѝ, които са разширени и пусти, както и тънката ивица от лицето ѝ между шала и шапката. Бузите ѝ са опръскани с кръв. Алените капчици изглеждат досущ като лунички. Кат продължава да държи бастуна в едната си ръка. Вълчата муцуна е не просто изпръскана, а обляна в кръв.
Камерата се приближава към лицето на Кат и в очите ѝ проблясва смътното осъзнаване на онова, което току-що е сторила. Тя свежда поглед към бастуна и го изпуска.
88 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА БАСТУНА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КАТ.
Той лежи в снега пред вратата. Сребърната вълча глава сякаш се взира в момичето. Очите на вълка изглеждат пълни с кръв.
89 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА КАТ ПРЕД ВРАТАТА НА СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ — НОЩ.
Тя вдига ръце и закрива лицето си с длани. После сякаш усеща нещо, защото ги отдръпва от лицето си и се вглежда съсредоточено в ръкавиците си. Погледът ѝ е празен, сякаш е под наркоза… Тя е в състояние на шок.
90 ИНТ. СУТЕРЕНЪТ НА КМЕТСТВОТО — С МОЛИ И УРСУЛА.
Урсула нервно се озърта, за да провери да не би някой да ги подслушва. Всичко е наред, но за всеки случай тя отвежда Моли към стълбището, за да са по-далеч от множеството. Моли я гледа със загриженост и безпокойство. Воят на вятъра ехти със смразяваща сила и на неговия фон двете жени изглеждат съвсем мънички и беззащитни.
УРСУЛА: Когато имам подобни предчувствия, им се доверявам. С течение на времето се научих да се вслушвам в тях. Аз… Моли, страх ме е, че нещо се е случило с Питър.
МОЛИ (внезапно посърва): Защо? Някой върна ли се от магазина? Майк трябваше вече да е…
УРСУЛА: Не, след осем часа тук ме е идвал никой от тази част на града, но поне за Майк няма защо да се притесняваш. Той е добре.
Тя вижда, че Моли не е съвсем убедена, и се усмихва горчиво.
УРСУЛА: Спокойно, Моли, не става въпрос за нищо свръхестествено. Просто хванах две накъсани радиограми… Единия път беше Хач, а другия — Майк.
МОЛИ: Какво казаха? С кого говореха?
УРСУЛА: С тези повредени антени е невъзможно да се каже. Бяха просто гласове, нищо повече. Предполагам, че все още се опитват да се свържат с щатската полиция в Мачаяс.
МОЛИ: След като не си чула нищо за Питър, едва ли му се е случило нещо…
УРСУЛА: Така е, но… някак си го знам. Виж сега, ако накарам Люсиен Фурние да спре да врътка антената на телевизора и да ме откара до магазина със снегомобила си, ще можеш ли да ме отмениш тук? Стига да не рухне покривът, няма кой знае какво за наглеждане — закуската е в седем, трябва само да се организират хора за сервиране, отсервиране и измиване на посудата накрая. Слава богу, поне по-голямата част от работата за тази вечер е свършена. Народът вече си ляга да спи.
МОЛИ: Предпочитам да дойда с теб. Тавия ще се справи по-добре от мен тук. Искам да видя Майк.
УРСУЛА: Не. Не и когато тук е Ралфи, а там има опасен арестант.
МОЛИ: И твоето дете е тук. Сама ли ще оставиш Сали?
УРСУЛА: Именно за бащата на Сали се тревожа, а не за бащата на Ралфи. А Тавия Годсоу… никога няма да ѝ го кажа в лицето, защото я обичам, но тя страда от болестта на старите моми — боготвори брат си. Ако си втълпи, че нещо се е случило с Питър…
МОЛИ: Добре. Обаче искам да предадеш нещо на Майк. Кажи му да сформира група, която да охранява онзи — колкото мъже там му трябват, тук и бездруго няма какво да вършат — и да се върне тук. Кажи му, че жена му иска да го види.
УРСУЛА: Ще му предам.
Тя оставя Моли и си пробива път през скупчилата се пред телевизора тълпа. Люсиен Фурние продължава с напразните си опити да улови по-добър сигнал.
91 ЕКСТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ — НОЩ.
Кат все още се взира в ръцете си, но очите ѝ вече се озаряват от осъзнаването на онова, което е сторила. Тя отмества поглед от окървавения бастун към окървавените си ръкавици… после отново към бастуна… и отново към ръкавиците… към бастуна… към ръкавиците… и нагоре, към изсипващия се от небето сняг. Накрая отваря широко уста и от гърлото ѝ се изтръгва пронизителен вик.