Джулиет гола
- Автор: Хорнби Ник
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вергил Немчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джулиет гола». Краткое содержание книги:
Типът се оттласна от стената, за да си тръгне.
— Извинявай — каза Тъкър. — Как е тя?
— Добре — каза типът и отговорът прозвуча постно. Всички тези „еби се“ заради едно „добре“?
— Хубаво. Поздрави я от мене.
Бандата забиваше все по-яростно и нестройно — една Берлинска звукова стена, състояща се предимно от микрофония и чинели. Джери каза нещо, което Тъкър не успя да чуе. Тъкър поклати глава и посочи ухото си. Джери опита отново и този път Тъкър долови думата „майка“. Тъкър познаваше майката на Лиза. Тя беше приятна жена.
— Жалко — каза Тъкър.
Джери го погледна така, сякаш искаше да го цапардоса. Тъкър изпита подозрението, че нещо не са се разбрали. Не може да го удрят за това, че изказва съболезнования.
— Майка й е починала, така ли?
— Не — каза Джери. — Казах, че… — той се наведе към Тъкър и изрева в ухото му: — ЗНАЕШ ЛИ, ЧЕ ВЕЧЕ Е МАЙКА?
— Не — каза Тъкър. — Не знаех това.
— Така си и мислех.
Не си е губила времето, помисли си Тъкър. Бяха се разделили преди година, което означаваше, че тя има…
— На колко е детето?
— На шест месеца.
Тъкър пресметна наум, после преброи на пръсти, с ръце зад гърба, след това още веднъж наум.
— На шест месеца. Това е много… интересно.
— И аз така мисля — каза Джери.
— То е интересно по два възможни начина.
— Моля?
— КАЗАХ, ЧЕ МОЖЕ ДА Е ИНТЕРЕСНО ЗА МЕН ПО ДВА НАЧИНА.
Джери вдигна два пръста и произнесе думата „две“. Тъкър си помисли, че не им се удава да стигнат до същината на разговора. Едва бяха уточнили броя на начините, по които новината можеше да бъде интересна.
— Две какво? — попита Джери.
По-късно Тъкър се запита защо на никого от двамата не хрумна да излязат навън. Вероятно по силата на навика. И двамата бяха свикнали да приказват в шумни рок барове, като и двамата отдавна живееха с идеята, че ако не успееш да хванеш някоя част от разговора или дори целия разговор, не си пропуснал много. В момента Тъкър се опитваше да увърта, за да научи нещо, което силно го засягаше. Не се получаваше.
— ДВА НАЧИНА… — Заеби. — Искаш да кажеш, че детето е мое?
— Детето е твое — каза Джери, кимайки енергично.
— Аз съм баща.
— Ти — каза Джери, забивайки пръст в гърдите му. — Грейс.
— Грейс ли?
— ГРЕЙС Е ТВОЯ ДЪЩЕРЯ.
— КАЗВА СЕ ГРЕЙС?
— ГРЕЙС. ТИ СИ БАЩАТА.
Ето как научи.
Изведнъж микрофонията утихна и отстъпи място на нестройни, приглушени аплодисменти. Сега, когато вече можеше да говори, не знаеше какво да каже. Защото не желаеше да каже това, което мислеше — той мислеше за работата, за музиката, за „Джулиет“ и за турнето. Мислеше за това, че съчетанието от дете и „Джулиет“ ще му носи постоянно, непоносимо унижение. Това сигурно вече се случваше с Лиза. (Изпита надежда, че последната мисъл може да го спаси от вечно проклятие. В нея все пак имаше някакъв останал морал. Поне беше мисъл за другиго. Дано Господ да я забележеше, макар че тя сякаш бе част от цял куп други неща, касаещи него самия.)
— Какво ще правиш? — попита Джери.
— Не виждам какво мога да направя. В повечето щати не разрешават аборт на вече родено дете.
— Браво — каза Джери. — Пич си. Няма ли да идеш да я видиш?
— Чао, Джери.
Тъкър пресуши питието си и остави чашата на бара. Не желаеше да обсъжда с този тип отговорностите си. Искаше да бъде сам, навън.
— Нямах намерение да кажа това, което ще ти кажа — рече Джери, — но ти си тъпак, така че защо да не ти го кажа?
Тъкър го подкани да заповяда.
— Тази тава, „Джулиет“, всъщност е дръж ми шапката, нали? Искам да кажа, ясно ми е, че си искал да я изчукаш. Тя е готино парче, виждал съм снимки. Но чак такава драма? Не ми се връзва.
— Много си умен — каза Тъкър. Той козирува за поздрав и си тръгна. Смяташе направо да се махне, но трябваше първо да се изпикае. В крайна сметка драмата стана доста сапунена, защото на връщане от тоалетната отново вдигна ръка в същия ироничен поздрав към Джери.