Под повърхността на звяра
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Под повърхността на звяра». Краткое содержание книги:
Рони Андрюс е влюбена в Тайбър от единадесетгодишна. Когато той я изоставя, на нея не й остава нищо друго, освен да продължи живота си сама. Но след една съдбоносна целувка, Рони вече не може да живее далеч от него.
Какво би направил един мъж, ако пусне телевизора и види, че единствената жена, когато някога е означавала нещо за него, е преследвана от гладни за сензации репортери заради него?
Тайбър Уилямс е един от петимата, наричащи себе си Породи. Винаги е знаел, че Вероника е специална. Дълги години се е борил с животното в себе си и чувствата си към нея, за да може тя да има живота, който заслужава. Но белегът на шията й променя всичко. Тя му принадлежи по законите на природата и никой, нито продажният й баща, нито Съвета по генетика, не могат да попречат на съдбата…
Тайбър я издърпа в спалнята и затръшна вратата зад тях, преди да се обърне към нея. Рони нямаше време да си поеме дъх, преди той да разкъса ризата й, оставяйки гърдите й голи. Зърната й бяха твърди. Ръцете му се насочиха към закопчалката на дънките му.
— Тайбър… — тя не знаеше какво да каже, какво да направи.
— Моя — той оголи зъби, докато избутваше дънките по бедрата си, освобождавайки мощната си и нетърпелива ерекция, която се намираше в тях.
Рони изскимтя, когато той се протегна за нея. Тайбър разпори крачолите на дънките й и я освободи бързо от тях. Подпря я на облегалката на канапето, вдигна крака й и се тласна рязко и силно в чувствителните дълбини на влагалището й.
Тя се изви в ръцете му, приглушен вик се откъсна от гърлото й, когато удоволствието изгори тялото й, въпреки болката, раздираща сърцето й. Погледът й бе впит в неговия и тя видя горчива ярост и мъка, каквато никой човек не трябваше да изпитва. Кръв оцветяваше лицето и шията му. Очите му блестяха от разкаяние и глад.
— Рони… — гласът му беше приглушен, когато спря, заровен дълбоко в нея, и някаква частичка от здрав разум замени мрачния ужас в очите му. — Рони…
Тя покри устните му с треперещите си пръсти.
— Почувствай колко съм влажна за теб — прошепна с тъжна усмивка. — Колко обичам да си вътре в мен, каквато и да е нуждата ти от мен, когато и да имаш нужда от мен.
Очите й се изпълниха със сълзи, когато той примигна към нея. Част от дивото напрежение бе отшумяло, заменено от непреодолима тъга.
— Той щеше да ме убие, вероятно и Меринъс също — прошепна Рони, миг преди Тайбър да се раздвижи, бедрата му потрепваха конвулсивно, а пенисът му погали нежните дълбини на влагалището й с мъчителна настойчивост. — Обичам те, Тайбър. Всичко от теб… Целият… — след това извика. — Обичам те…
Тайбър простена. Един нисък, тъжен звук, изпълнен с разкаяние и благодарност. Придърпа я към себе си, притисна главата й към чистото си рамо, ръцете му уловиха задните й части и пенисът му започна да се движи вътре в нея.
Дългите бавни тласъци галеха вагината й, докато той целуваше гърлото й, шията й. Бедрата му бяха стегнати, гърбът напрегнат, но отмерените внимателни движения не.
— Моя — прошепна отново. — Моята жена. Моята любов.
Тогава тласъците му се увеличиха, дишането му стана задъхано и тежко, бедрата му движеха горещата ерекция толкова дълбоко и твърдо, колкото можеше, докато Рони стискаше раменете му, а краката й обвиха ханша му отчаяно, щом почувства, че кулминацията й наближава.
Секунди по-късно, тя го усети как се заключва вътре в нея, чу стона му, гладното тихо ръмжене, след това силната гореща струя на спермата му се изля в тесните дълбини на влагалището й.
— Съжалявам — прошепна Тайбър в шията й, лицето му беше влажно — дали от сълзи или от собствената му пот, тя не беше сигурна. — Съжалявам, че трябваше да видиш това, което съм.
— Не, Тайбър — ръцете й погалиха косата му, раменете му. — Никога не съжалявай. Обичам всичко, което си. Всичко от теб.
Такова приемане не би трябвало да е възможно. Тайбър стоеше под горещата струя, очите му бяха затворени, съзнанието му бавно се проясняваше от кървавата ярост, която бе почувствал при вида на онова копеле, готвещо се да стреля с автомата по посока на жените. Рони му помагаше да я отмие от себе си, ръцете й бяха нежни, докато го почистваше старателно. Беше отмила кръвта от косата и от лицето му, след това пристъпи към почистването на всеки сантиметър от тялото му със сапун и кърпа.
Горещата пара и ароматът на сапуна изпълниха голямата душ-кабина. Звуците на водата, падаща върху него и Рони меко шепнеше в съзнанието му. С всяко изплакване и внимателно насапунисване на тялото му, Тайбър чувстваше как все повече от яростта му се отмива, както от тялото, така и от душата му. След това изпита невероятна умора. Не искаше нищо повече, освен да се сгуши в Рони и да заспи. Но имаше още толкова много неща за вършене.
— Всичко е готово — прошепна нежно младата жена, като целуна рамото му, а ръцете й поглаждаха влажната плът. Тя го гали, докато изтръгна от гърдите му неволно мъркане.
Тайбър трепна при звука.
— Шшш — Рони се сгуши в гърдите му и ги целуна, леките й близвания бяха невероятно нежни. — Знаеш ли колко обичам този звук? Колко се радвам да знам, че ти доставям удоволствие? Че те успокоявам?
Очите му се затвориха пред разтапящата наслада, която се просмука в него. Никога никой не се бе грижил за него. Никога. И ето, че тя беше тук, толкова малка и нежна, гласът й му шепнеше, ръцете й го милваха. Бе отнела почти три десетилетия страдание, когато сподели любовта си към него.