Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
Записът отново подскочи и показа Тиобалдс Роуд. Ако онзи, който вървеше бързо по него, бе човекът, слязъл от автобуса, явно беше махнал белия шал, но пък походката и телосложението силно напомняха на него. Този път Страйк остана с впечатлението, че мъжът умишлено държи главата си наведена.
Записът завърши с черен бланк. Страйк седеше и го гледаше дълбоко замислен. Когато се осъзна, с изненада видя, че обстановката около него е цветна и осветена от слънчеви лъчи.
Извади от джоба мобилния си телефон и позвъни на Джон Бристоу, но се включи гласова поща. Остави съобщение на Бристоу, че в момента гледа записа от охранителните камери и вече е прочел полицейското досие, че има още неща, за които иска да го попита, и дали ще е възможно да се срещнат през следващата седмица.
След това се обади на Дерик Уилсън, чийто телефон също се включи на гласова поща, и му остави съобщение с молба да отиде и да погледне Кентигърн Гардънс номер осемнайсет отвътре.
Страйк тъкмо натисна бутона за прекъсване, когато вратата на дневната се отвори и влезе Джак, средният му племенник. Беше зачервен и възбуден.
– Чух те, че говориш – каза Джак. Затвори вратата също толкова внимателно, както бе сторил и чичо му.
– Не трябва ли да си в градината, Джак?
– Ходих да пишкам – отвърна племенникът му. – Чичо Корморан, ти донесе ли ми подарък?
Страйк, който не бе пускал пакета от пристигането си насам, му го подаде и проследи как опаковката, плод на старанието на Робин, се унищожава от нетърпеливите пръстчета.
– Супер! – възкликна щастливо Джак. – Войник.
– Точно така – каза Страйк.
– Има си оръжие и всичко.
– Да, има си.
– Ти имаше ли оръжие, когато беше войник? – попита Джак, като насочи вниманието си към картинката на кутията.
– Имах две – съобщи Страйк.
– Още ли ги пазиш?
– Не, трябваше да ги върна.
– Жалко – заключи нехайно Джак.
– Защо не участваш в играта? – попита го Страйк, когато от градината отново изригнаха крясъци.
– Не ми се играе – отвърна Джак. – Може ли да го извадя?
– Да, добре – каза Страйк.
Джак трескаво награби кутията, а през това време Страйк измъкна дискретно дивидито на Уордъл от плейъра и го пусна в джоба си. После помогна на Джак да освободи парашутиста от ограничителните скоби, държащи го към картона, и да нагласи автомата в ръцете му.
Луси ги завари там десет минути по-късно. Джак караше войника си да стреля иззад гърба на дивана, а Страйк се преструваше, че е улучен в корема.
– За бога, Корм, това е неговото парти, редно е да играе с другите деца! Джак, обясних ти, че не е позволено да отваряш никакви подаръци още. Вземи го... не, ще трябва да остане тук вътре... Не, Джак, по-късно ще играеш с него... Бездруго почти стана време за вечеря.
Нервирана и раздразнена, Луси подкара навън съпротивляващото се дете и хвърли през рамо мрачен поглед към брат си. Когато Луси свиеше устни, заприличваше на леля Джоун, която не беше кръвна роднина на никого от тях.
Беглото сходство породи у Страйк непривична за него сговорчивост. Той се държа добре по стандартите на Луси до самия край на празненството, като се посвети на потушаването на разгорещени спорове между различни превъзбудени деца, а после се барикадира зад дървена помощна маса, отрупана с желета и сладоледи, като по този начин избегна натрапчивия интерес на дебнещите майки.
3
Страйк бе събуден рано сутринта в неделя от звъненето на мобилния си телефон, който се зареждаше на пода до походното легло. Обаждаше се Бристоу. Звучеше напрегнато.
– Получих съобщението ти вчера, но мама е зле, а нямаме болногледачка за днес следобед. Алисън ще дойде да ми прави компания. Може да се видим утре в обедната ми почивка, ако си свободен. Има ли някакво развитие? – с надежда попита той.
– Известно – отвърна предпазливо Страйк. – Слушай, къде е лаптопът на сестра ти?
– Тук, в апартамента на мама. Защо?
– Имаш ли нещо против да го погледна?
– Нямам – отвърна Бристоу. – Искаш ли да ти го донеса утре?
Страйк се съгласи, че това е добра идея. Когато Бристоу му съобщи името и адреса на любимото си заведение за похапване близо до кантората му и затвори, Страйк посегна за цигарите си и известно време лежа и пуши, като гледаше шарките по тавана, изрисувани от слънчевите лъчи, които проникваха през процепите на щорите, и се наслаждаваше на тишината и самотата, на отсъствието на пищящи деца и на опитите на Луси да го разпитва през оглушителните крясъци на най-малкия си син. Усетил почти обич към този спокоен офис, той угаси цигарата, стана и се приготви да вземе обичайния си душ в сградата на Студентския съюз.