Човекът от остров Луис

Изправих се и двамата продължихме тичешком покрай началното училище и по пътя, минаващ над плажа. Тук спряхме запъхтени, за да се насладим на гледката. Морето искреше в трептящо мълчание под нас, а вълните се плискаха кротко в пясъчната извивка на залива. Лунната пътека се простираше до безкрай, а линията на хоризонта се нарушаваше единствено от шепа тъмни островчета и мрачния, масивен силует на Бара.

Никога не бях виждал подобна нощ. Мека и съблазнителна, сякаш нарочно подпомагаща тайния план на Кейт.

– Ела – подкани ме тя и пое по тясна пътечка през бурените, към руините на стара къща на самия бряг. Щом се озовахме между каменните ѝ стени, тя се отпусна върху тревясалия под и потупа с длан мястото до себе си. Седнах, долавяйки с всичките си сетива топ­лината на нейното тяло, тихите въздишки на морето, кадифения, обсипан със звезди небосвод над главите ни. Изпълнен с неведомо очакване от погледа на нейните блестящи тъмни очи, от допира на пръстите ѝ, преминали като електрически ток през лицето ми.

Нямам представа откъде се учим да правим тези неща, но преди да разбера какво става, аз я държах в прегръдките си и ние се целувахме. Меки и топли устни, отварящи се, за да позволят на езиците ни да се срещнат. Тръпнещи, търсещи. Усетих ръката ѝ между краката си, където напрежението вече изпълваше панталоните ми, а моята се плъзна под тънкия плат на роклята, за да напипа меката, поклащаща се гръд, зърното, набъбнало и твърдо като лешник.

Чувствах се замаян. Упоен. Напълно изгубил контрол, понесен от морето от хормони. Съблякохме се трескаво, захвърляйки дрехите както ни падне, и се притиснахме голи един в друг. Мека, податлива, влажна, гореща плът. Не знаех какво върша. Момчетата никога не знаят. Те само следват някакъв груб инстинкт. Кейт бе онази, която направляваше нещата. Пое члена ми в ръка и го насочи нежно вътре в себе си. Простенах, почти изкрещях от болка или удоволствие, а после първичните ми инстинкти влязоха в играта и аз извърших онова, което бях програмиран да върша. Нейните викове само ме възбуждаха още повече, довеждайки до естествения и, разбира се, твърде скорошен финал.

Но Кейт бе подготвена за него и ме накара да изляза, така че семето ми се изля отвън, сребристо на лунната светлина върху меката извивка на корема ѝ.

– Не искаме да забременея, нали? – каза, след което постави ръката ми между бедрата си. – А сега ме накарай и аз да свърша.

С нейна помощ неловките ми пръсти бързо се научиха как да изтръгват отклик от влажната мекота на устните ѝ и аз бях изпълнен от огромно желание да я задоволя, докато тя извиваше тяло отново и отново, преди накрая да извика в нощта и да се отпусне задъхана върху тревата, с усмивка върху пламналото лице.