Сказания за ледената планина

— Не — поклати глава Алтиарин, — моят род е дълговечен, а когато напуснем този свят, отиваме в Чудноомайните поля, където влизаме във вечната гвардия на Рамакар, бога, в чиито крака се валят трупове. Поне така ни учат жреците.

— Кой знае дали е вярно… — обади се Лерта. Тя бе скептично настроена към повечето религиозни вярвания.

— Мисълта ми е, че никой от нас не вижда смисъла да остава завинаги на този свят, още повече че ние сме изключително дълголетни. Когато го напуснем, вече е от умора и скука — обясни Алтиарин.

— И си нямате вампири — отбеляза Римиел.

— Нямаме си. Но в известен смисъл сме такива, защото както вие смучете кръвта на хората, ние смучем кръвта на самия континент, правейки скверни магии в стигащите до небесата кули на Иррхас-Аббат. Моето лично мнение е, че ние сме това за елфите, което сте вие за хората.

— Но решенията, които взимаш, понякога са по-важни от произхода ти — отново се намеси Лерта. Думите ѝ бяха предназначени и за двамата.

— Така е — кимна Алтиарин, — или поне ми се иска да е така. Вие не знаете какъв бях някога като предводител на черните легиони, като завоевател…

— Нито вие — какъв бях аз като млад вампир — кимна Римиел, — когато жаждата за кръв бе твърде силна…

— Това е в миналото — тихо каза Лерта.

— Сега сте много далеч от това — добави и Алтира.

Алтиарин погледна благодарно дъщеря си и жена си.

— Благодаря — каза простичко той, сетне отново се обърна към Римиел, — но ние се отплеснахме. Идеята ми е, че ако овладееш боя с меч и не разчиташ само на вампирските си сили, ще станеш още по-опасен и силен. Много по-малко неща ще могат да те победят.

— Добре — кимна вампирът, — с това последното ме убеди. Защото напоследък при всяка нова среща с непознат противник откривам повече неща, които могат да ме победят.

— Римиел — меко каза Алтиарин, — престани. Леонций вече го няма.

— Какво общо има Леонций с това? — повдигна вежди вампирът.

— Всичко — отвърна черният елф. — Той е онзи, който ти е отнел предишната любов, нали? От когото си избягал. Противникът, когото не можеш да победиш. И който те е пратил право в лапите на Лихваря. И сега всеки път, когато загубиш, си спомняш за неговия велик меч.

— Това… — отвори уста Римиел.

— Но Лерта ги уби и двамата — продължи Алтиарин.

— Колко грубо! — възмути се лечителката. — Аз ги отървах от затвора, който представляваше тленният свят за тях!

— Мамо — намеси се Алтира, — за какво точно говорите?

Тя бе чувала за Лихваря и това, че баща ѝ и Римиел са се изправяли срещу него, но не знаеше подробности и не бе чувала за историята с Леонций.

— Няма значение — махна с ръка и на двете Алтиарин, след което отново се обърна към Римиел. — В Иррхас-Аббат казват, че когато паднеш, няма смисъл да живееш, че си се опозорил навеки.

Вампирът наведе глава.

— Но това не е така! — извика внезапно Алтиарин. Римиел се сепна.