Ва банк (Втора част на Пеперудата)
- Автор: Шаррьер Анри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Джамбазова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Ва банк (Втора част на Пеперудата)». Краткое содержание книги:
На тази богиня, на този идеал за красота аз приписвах най-красивата, най-благородната, най-чистата душа, преизпълнена с достойнствата, които правят от една жена любовница и приятелка едновременно. Бях убеден, че ще я срещна някой ден, че ще се свържа с нея завинаги и ще живея обичан, богат и уважаван.
Да, в изгарящата и задушаваща влага на изолатора, където не проникваше дори струя животворен въздух, задъхан и с набъбнало от страхове сърце, измъчван от неутолима жажда, останал без сили, се опитвах отчаяно да доловя дори най-незначителната капчица свежест… Полузадушен от изпаренията, които изгаряха дробовете ми, аз губех чувство за реалност и политах с мечтите си към прекрасни места, където въздухът бе хладен, короните на дърветата — зелени, където всекидневните грижи не ме засягаха, защото бях станал богат. И във всички картини, рисувани от въображението ми, се появяваше моята „красива принцеса“, както бях започнал да я наричам. Тя винаги си оставаше същата — до най-дребния детайл. Нито една нейна черта не се променяше и аз вече я познавах толкова добре, че приемах за най-естествено присъствието й в мечтите ми. Нали именно тя щеше да стане моя жена, мой ангел-хранител.
— Веднъж след поредната експедиция реших да напусна стаичката си в лагера на „Ричмънд и с-ие“ и да се преместя да живея в центъра на Маракаибо. И така един хубав ден камион на компанията ме докара до малък сенчест площад насред града. Носех малък куфар — повечето си вещи бях оставил в лагера. Знаех, че в околността има доста хотели и пансиони и тръгнах по улица „Венецуела“, която свързва двата основни площада на Маракаибо — площад „Боливар“ и площад „Баралт“. Типична тясна уличка в колониален стил, поръбена от двете страни с къщи на по един или максимум два етажа. Жегата беше невероятна, движех се само в сянката на къщите.
Хотел „Вера Крус“. Хубава къща в колониален стил от времето на конквистадорите, боядисана в бледосиньо. Чистият и приветлив вид ме подтикнаха да вляза в прохладния коридор, чиито прозорци гледаха към вътрешния двор. И там, в тази прохладна и сенчеста градина, видях една жена… и това беше ТЯ.
Тя беше, нямаше как да греша, защото я бях виждал хиляди пъти в мечтите си. Ето я пред мен моята „красива принцеса“, седнала в люлеещ се стол. Напълно сигурен съм, че ако се приближа, ще видя лешниковите очи и дори мъничката бемка на красивото й овално лице. И декора съм го виждал хиляди пъти. Значи е невъзможно да греша — принцесата от моите мечти е тук, пред мен, и ме очаква.
— Buenas dias, senora! Имате ли свободни стаи?
Оставих куфара си на земята — бях сигурен, че ще ми каже да. Гледах я, разкъсвах я с очи. Тя стана от фотьойла и се приближи, малко изненадана, че непознат човек се взира така втренчено в нея. Усмихна се и разкри прекрасните си зъби, които вече бях виждал толкова пъти.
— Да, господине, имам стая за вас — отвърна принцесата на френски.
— Как разбрахте, че съм французин?
— По начина, по който говорите испански. Французите трудно произнасят звука „х“. Бихте ли ме последвали?
Вдигнах куфара и тя ме заведе до една чиста, прохладна и добре обзаведена стая, която гледаше директно към двора.
Едва след като се освежих с душ, след като се измих, изкъпах, обръснах и запалих цигара, седнал на ръба на леглото в хотелската стая, започнах да осъзнавам, че този път не мечтая. „Тя е тук, момчето ми, тази, която ти помогна да преодолееш толкова часове в килията! Тя е тук, само на няколко метра от теб! Само недей да си губиш ума! Само недей да говориш или да вършиш глупости от любов!“ Сърцето ми биеше до пръсване и аз се опитвах да го успокоя. „И най-важното, Папи, не разказвай на никого тази лудешка история. Дори и на нея. Кой би ти повярвал? Всички ще ти се смеят, ако седнеш да ги убеждаваш, че си познавал, докосвал, целувал, обладавал тази жена преди няколко години, докато си гниел в килиите на един ужасен затвор. Мълчи! Принцесата е тук и това е най-важното. Не избързвай — сега, след като я срещна, тя повече няма да ти избяга. Но действай бавно, внимателно. От вида й си личи, че е собственичката на хотела.“
Обясних й се в любов през една чудна тропическа нощ, докато седяхме в хубавата малка градинка на хотела. Тя до такава степен приличаше на феята, за която бях мечтал, че сякаш също ме очакваше отдавна. Наричаше се Рита и произхождаше от Танжер. Беше свободна и нямаше връзка, която да й тежи. Очите й ме гледаха с целия си блясък, ярки като звездите в небето над нас. Най-почтено й признах, че съм бил женен във Франция, че не знам какво точно е семейното ми положение в момента и че поради твърде сериозни причини не съм в състояние да проуча този въпрос. Което си беше чистата истина: не можех просто да пиша писмо до кметството в родното ми село и да поискам справка за гражданското си състояние. Не знаех как би реагирала съдебната система на подобна молба. Би могла например да започне процедура за екстрадирането ми. Не й казах обаче, че съм бил престъпник и каторжник. Вложих цялата си сила и въображение, за да я убедя. Не можех да си позволя да изпусна най-големия шанс в живота си.