Прокобата Тутанкамон [bg]

— Не съм съгласен — отвори ветрилото си от сребърен филигран Ай и го размаха енергично пред лицето си.

— Аз съм настойник на принца. Вече се върнах при него. Както знаете, отговарям за безопасността му.

Ай въздъхна и се приближи.

— По време на отсъствието ти настъпиха доста промени, лорд Маху. Най-добре да ги обсъдим някъде на спокойствие.

Понечих да възразя, но дворът бе пълен с хора на Нахтмин, пешаци в кожени ризници и раирани кърпи в червено и бяло на главите. Не бяха неферу, нови попълнения, а ветерани, които Нахтмин вероятно е трябвало да подкупи да напуснат бойното поле.

— Нещата със сигурност са се променили, лорд Ай — усмихнах се аз. — Джарка, не се отделяй от принца, докато Божия баща Ай си поговори с мен.

Тази мангуста, тази кобра в човешка кожа ме поведе в двореца през една странична врата и ме прекара през нескончаеми коридори със стени, украсени от горе до долу със зловещи сцени, изобразяващи подвизите на Тутмос I.

— Много войнствено, нали? — изръмжа през рамо Ай. — Голям самохвалко е бил.

— Никой не е безгрешен — отвърнах аз.

Ай ме водеше все по-навътре в двореца. Сигурно понякога оставям впечатлението, че Маху, Песоглавеца от Юга, е подмолен и лукав. Вече съм стар и се замислям. Правил съм много глупави грешки. Една направих и онази сутрин. Древният дворец гъмжеше от войници на Ай и Нахтмин. Плъзнали бяха из дворовете, стояха край всички врати и коридори. Ай се канеше да ме арестува. Само по пътя към малкото писалище минахме покрай поне триста тежковъоръжени войници. Влязохме вътре, Ай преливаше от любезност и добронамереност, покани ме да седна на походното столче, поднесе сребърен поднос с нарязани плодове и сам напълни чашите с вино. Остана надвесен над мен и ме погледна тъжно.

— Голяма победа, Маху. Жената на узурпатора е принесена в жертва! Тялото й ще бъде провесено наред с останалите от градските стени като предупреждение за онези, които заговорничат срещу Царския кръг.

— Надявам се Мерире ще се присъедини към компанията — вдигнах наздравица аз.

— За съжаление — не — Ай прокара пръст по ръба на чашата си. — Четири дни след пристигането ми Мерире и антуражът му успяха да избягат от дома на Небамум, откраднаха баржа и изчезнаха безследно.