Прокобата Тутанкамон [bg]

— С теб сме приятели, Маху — прошепна Ай. — Погледни тази картина и йероглифите под нея. Би ли ги прочел на глас.

— Узер Маа Траа. Сете Еера — Справедливостта на Ра е могъща — преведох аз. — Той е избран от Ра.

— А тук?

Мина останалите йероглифи: Кемет за Черните земи, Дешет за Червените земи, Ташемау за Горен Египет, Таху за Долен Египет. Като наставник, който ме развеждаше из коридорите, без да обръща внимание на множеството пазачи. Посочи ису, бута месо, предлаган в жертва след ритуал; животните и растенията на Египет, като например Мут — лешояда, Ашеар — гущера, Ауадж — папирусовото дърво, Нкд — тръстиката.

— Какво е всичко това, Маху? — разпери ръце той. — Фараонът победител, растенията на Египет, Черната земя на Нил или горящите пясъци на пустинята? Това е царството на Египет, любимо на боговете, благословено от слънцето, напоявано от Нил.

Запляска развълнувано по стената.

— Ето на това съм верен; това е моята душа, моята ка, моята мечта. Готов съм да жертвам себе си, дъщеря си, принца и целия Царски кръг в името на Египет.

По лицето му нямаше и следа от цинизъм. Очите му бяха твърди, а устните — тънка линия. Дори и тогава не му вярвах напълно.

— Не изглеждаш убеден, Маху?

— Аргументите ти имат един недостатък.

— И какъв е той?

— Кой решава кое е най-доброто за Египет?

От начина, по който отвори уста да отговори и се приведе към мен, бях сигурен, че ще каже: „Аз съм Египет“, но после размисли. Отпусна се, усмихна се, потупа ме по рамото и ме изведе навън.

Дворът беше празен. Хоремхеб и Рамзес бяха тръгнали заедно с антуража си. Коняри и слуги прибираха колесниците. Няколко офицери, придворни и жреци седяха покрай фонтана и обливаха лицата и ръцете си с хладната вода. Славният миг отминаваше като дим от тамян във въздуха. Сбогувах се с Ай.

— Маху! — извика той зад гърба ми. — Няма ли да останеш в двореца?

— Не. По-безопасно се чувствам при полковник Небамум. Ще помоля принцът да бъде изпратен там. Ти решаваш къде да отиде Анхсенамон.

Ай се съгласи и се отдалечи. Нахтмин излезе от сянката и заобиколен от главните си офицери, ескортира Ай извън двора. Открих Собек и Джарка в една от малките градини с изглед към канал, прокопан от Нил. Целеха с камъни лотосовите цветове по повърхността.

— Интересна среща? — посрещна ме Собек.

— Срещите с лорд Ай са винаги интересни — усмихнах се аз. — Джарка, как, за бога, успя да се докопа до принца?

— Нямах избор — тъмното лице на слугата ми изглеждаше доста измършавяло и небръснато. Черната му коса, обикновено сресана права и внимателно намазана, сега беше мръсна, а очите му — зачервени от прахта и недостатъчно сън. — Ай връхлетя в Мемфис като ураган, заобиколен с войници. Аз разполагах с един корпус наемници. Хоремхеб и Рамзес ги нямаше и той скоро застана начело на кокошарника.