Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Скълдъгъри Плезънт [bg]
Скълдъгъри Плезънт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Скълдъгъри Плезънт [bg]

Электронная книга - «Скълдъгъри Плезънт [bg]». Краткое содержание книги:

… И той е от добрите… Гордън, чичото на Стефани, пишеше книги на ужасите. Поне тя така си мислеше — до мига, когато той умря и й завеща имението си. Тогава тя откри, че ужасите в книгите му… ами, не са само в тях. Въвлечена в кошмарен свят на вампири, злодеи и Кухи хора, Стефани намира помощ от необичайно място: Скълдъгъри Плезънт, устатия скелет на мъртъв магьосник: Когато всичко отива по дяволите, Стефани има късмет, че не е просто обикновено 12-годишно момиче — а Скълдъгъри има късмет, че вече е мъртъв. Дали злото ще победи? Ще спрат ли Стефани и Скълдъгъри да се препират достатъчно за дълго, за да спасят света? Едно е сигурно: лошите няма да разберат откъде им е дошло.
1 ... 66 67 68 69 70 71 72 73 74 ... 83
Перейти на страницу:

— Има ли някого вътре? — попита Скълдъгъри, докато проверяваше дали е зареден пистолета му.

— Не и доколкото мога да преценя — каза Гастли. — Но е възможно да се крият. Ако Серпин или Блис са там, ще ни трябват подкрепления.

— Няма ги.

— Откъде знаеш? — попита Стефани.

— Серпин е използвал това място за нещо достатъчно голямо и странно, за да направи впечатление. Той знае, че е привлякъл внимание, моето внимание, и затова се е изнесъл.

— Тогава защо ние сме тук?

— Можеш да предвидиш какво ще стори някой, само ако знаеш какво вече е сторил.

Приближиха единствената врата и Танит долепи ухо до нея. След миг докосна ключалката, но този път тя не се счупи, а просто се отключи.

— Как така не можеш да правиш това? — прошепна Стефани на Скълдъгъри. — По-бързо е от това да ровичкаш с шперца и е по-тихо от това да я взривиш.

— Какво, жив скелет не ти ли стига? — тъжно поклати глава детективът. — Какво е нужно в днешно време, за да впечатли човек младите?

Стефани се ухили. Вратата водеше към единствения офис в склада, тъмна стаичка, обзаведена само с бюро и дъска от корк. Мястото определено отдавна не бе използвано от някоя компания с добра репутация. В другия край на офиса друга врата водеше към самия склад. Стефани се взря през мръсния прозорец до нея.

— Изглежда тихо.

— Скълдъгъри натисна няколко прекъсвача на стената и мястото светна. Те влязоха в склада. По гредите на покрива гнездяха гълъби, които сега се разлетяха и загукаха, стреснати от внезапната светлина. Групичката стигна до центъра на склада, където около нещо, подобно на операционна маса, беше натрупано голямо количество уреди, подобни на медицинско оборудване. Стефани погледна Скълдъгъри:

— Някакви идеи?

— Да отметнем първо очевидното. Много от тези машини подсказват, че тук се е извършило някакво преливане.

Танит хвана една тръбичка и разгледа остатъците от течност вътре.

— Не съм лекар, но не мисля, че това в тръбичката е резултат от медицински експерименти.

— Магически значи — каза Гастли.

— Магията може да се инжектира? — учуди се Стефани.

— Може да инжектираш течности с магически характеристики. — Скълдъгъри взе тръбичката от ръцете на Танит. — Преди да имаме всички тези прекрасни машини процесът бе доста по-нелицеприятен, но резултатите бяха същите.

— Какви бяха?

— Пациентът се събуждаше от операцията променен човек. Или нещо друго. Въпросът е, каква е била целта на заниманието? Какви промени е търсил Серпин?

— И кой е бил пациентът?

— Пациенти, всъщност.

— Моля?

— Има два комплекта игли, две банки, по две от всичко — достатъчно за две отделни операции. Ще занесем проби до Убежището и ще опитаме да научим какво представляват. Но засега, да огледаме мястото.

— Какво търсим? — попита Стефани.

— Улики.

Скълдъгъри и Гастли започнаха да обикалят, обръщаха внимание на всяка повърхност, изследваха всеки сантиметър от машините, масата и мястото около тях. Стефани и Танит останаха една до друга, взрени в пода.

— Как изглеждат тези „улики“? — прошепна Танит.

Стефани удържа смеха си и отвърна:

— Не съм сигурна. Търся някакви отпечатъци.

— Намери ли вече?

— Не. Но може да е защото още не съм помръднала.

— Може би трябва да се размърдаме, да се престорим, че знаем какво правим.

— Добра идея.

Те закрачиха насам-натам, забили погледи в пода.

— Как върви с магията? — Танит попита тихо.

— Помръднах мидена черупка.

— Хей, поздравления!

Стефани си придаде скромен вид.

— Беше просто черупка.

— Няма значение. Добра работа.

— Мерси. Ти кога започна да правиш магии?

— Горе-долу от раждането си. Нашите бяха магьосници, а брат ми постоянно вършеше разни щуротии. Пораснах със залъгалка в едната ръка и магическа пръчка в другата, както се казва.

— Не знаех, че имаш брат.

— О, да, имам батко. Ти имаш ли братя?

— Не, единствено дете съм.

— Винаги съм искала малка сестра. Брат ми е чудесен, обичам го до смърт, но винаги съм искала сестра, с която да си говоря и да споделям тайни, нали знаеш?

— И аз не бих имала нищо против една сестра.

1 ... 66 67 68 69 70 71 72 73 74 ... 83
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)