Скълдъгъри Плезънт [bg]

24.

План за покушение

Господин Блис стоеше в дланта на Посягащата скала и чакаше приближаващия Серпин. Посягащата скала имаше формата на огромна ръка с обърната нагоре длан, щръкнала от върха на планината, сякаш посягаща към слънцето в кървавочервеното небе.

Серпин се изкачи в дланта с лекота и Блис се поклони леко. Серпин само се усмихна тънко.

— У теб ли е?

— За твое щастие, да.

— За мое щастие?

— Скъпи г-н Блис, ако бях излязъл от тези пещери без Скиптъра, какво щеше да се случи с теб? Щеше да висиш в някоя клетка в затвора на Убежището, безсилен, очакващ присъдата си. Вместо това стоиш до мен, на прага на един нов свят. Трябва да си благодарен.

— Струва ми се, че забравяш, че ако не бе намерил Скиптъра, щеше да си в клетката до мен…

Серпин го погледна. Доскоро те бяха равни. Вече не.

— … господарю мой — довърши изречението г-н Блис.

Серпин отново се усмихна и му обърна гръб, загледан в долината през „пръстите“ на Посягащата скала.

— Толкова ли е могъщ, колкото го описват историците? — попита Блис.

— Описанията на историците бледнеят пред реалността. Вече никой не може да ни спре.

— Старейшините — каза Блис.

— Имам план за справяне с тях. Основната им слабост е предвидимостта им и заради нея ще загинат. Самият Мериторий ще се превърне в прах. Нищо не може да застане на пътя ни.

— Старейшините може да са предвидими, но Скълдъгъри Плезънт не споделя това им качество. Той е хитър, могъщ и много, много опасен.

— Не тормози мислите си с детектива. Имам план и за него.

— Така ли?

— Скълдъгъри Плезънт винаги е бил слаб в едно отношение — винаги се сближава с хора, които умират много лесно. В миналото бяха жена му и детето му. Сега е момичето, с което се движи, Валкирия Каин. Той е заплаха за нас, само ако разсъждава трезво. И ти, и аз добре знаем, че гневът замъглява ума му.

— И какво ще правиш?

— Вече съм го сторил, Блис. Изпратих някого да… замъгли ума му. След по-малко от час Валкирия Каин ще бъде мъртва, а Скълдъгъри Плезънт повече няма да ни пречи.