![Скълдъгъри Плезънт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/5/skldgri-pleznt-bg-download.jpg)
Скълдъгъри Плезънт [bg]
- Автор: Ленди Дерек
- Серия: Скълдъгъри Плезънт #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Арт Лайн
- ISBN: 978-954-92533-5-1
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Скълдъгъри Плезънт [bg]». Краткое содержание книги:
— Скълдъгъри Плезънт няма навика да закъснява — отбеляза тя.
— Сагейшъс каза, че е звучал настоятелно. Може да се е сблъскал с трудности.
Морвена погледна зад ъгъла на катедралата към забързаната улица от другата страна на заграждението. Ярките кехлибарени светлини очертаха почти ангелското й лице.
— Не ми харесва да излизаме на открито. Може да ни видят. Той би трябвало да съобразява подобни неща.
— Скълдъгъри е избрал това място с причина. Вярвам на преценката му. Това поне е заслужил.
Сагейшъс Тоум се материализира от нищото до тях.
— Сагейшъс — обърна се към него Морвена. — Скълдъгъри тук ли каза, че ще се срещне с нас?
Материализацията на третия старейшина приключи. Вече напълно солиден, той изглеждаше още по-нервен.
— Съжалявам, Морвена, каза ми само да се уверя, че и двамата сте пред катедралата.
— По-добре да има смисъл от това. Нямаме много време за губене в последните дни. Серпин може да нанесе удар навсякъде и по всяко време.
При тези думи Сагейшъс тъжно се усмихна.
— Напълно си права. И ако мога да отбележа, бих искал да призная и на двама ви, че приятелството ни беше прекрасно.
Морвена се засмя.
— Още не сме мъртви, Сагейшъс.
Усмивката на Тоум се превърна в нещо друго.
— Всъщност, Морвена, мъртви сте.
Кухите хора ги обградиха и третият Старейшина изчезна. Серпин крачеше към тях със Скиптъра в ръка. Мериторий, нямащ време да мисли за предателството на колегата си, инстинктивно вдигна предпазен щит около себе си, но когато кристалът проблесна, черната мълния премина през магическата стена, сякаш тя не съществуваше и накрая…
… нищо.
Секретарят разблъска хората в тълпата пред театър „Олимпия“, навличайки си хор от гневни викове и ругатни. Спъна се, но успя да не падне, продължи да тича. Погледна зад себе си. Никой не го гонеше. Може би не го бяха видели, но нямаше как да е сигурен.
Нефариан Серпин се бе появил, докато Секретарят чакаше до колата на Мериторий. Видя как господарят му избухва в облак прах, видя черната мълния да поразява Морвена Кроу, преди тя да успее да контраатакува.
Тоум ги бе предал. Всички тях. Секретарят търчеше презглава към Убежището. Трябваше да предупреди останалите.
27.
Без затишие пред бурята
Скълдъгъри й бе дал пари да плати за бензина. Докато той зареждаше Бентлито отвън, Стефани стоеше пред щанда и гледаше шоколадите. Кога за последно бе яла шоколад? Винаги го правеше, когато й се случваха лоши неща, но тези дни шоколадът просто нямаше да е достатъчен.
Всичко беше с главата надолу. Танит — ранена, Гастли — превърнал се в статуя, Белият Секач — по петите им. Нещата ставаха безнадеждни дори за нея, макар да не искаше да споделя това със Скълдъгъри. Той изглежда мислеше, че двамата си приличат — неуморни, несломими. Тя не беше такава. Не му го казваше, само защото й харесваше високото му мнение за нея и не искаше да го разочарова. Валкирия Каин, която той познаваше, обаче бе твърде различна, по-силна, отколкото Стефани Еджли можеше въобще да бъде.
Тя излезе от бензиностанцията. Скълдъгъри тъкмо окачаше маркуча. Танит още бе в тоалетните, натопила ръка в същата лековита отвара, която бе дала на Стефани.
Стефани не знаеше как да започне разговор с детектива. Скълдъгъри затвори резервоара и остана да стои напълно неподвижен. С шапката и шала си, приличаше досущ на манекен, попаднал незнайно как извън витрината си.
— Съжалявам — каза Стефани. — Заради мен му се наложи да използва земната сила. Ако не бях аз, Гастли щеше… Колко дълго ще остане така?
— Наистина не зная, Валкирия. Това е най-непредсказуемата ни способност. Може да остане така ден, седмица или сто години. Няма как да разберем.
— Всичко развалих.
— Не…
— Онзи Секач гонеше мен. Гастли бе принуден да…
— Нищо не е бил принуден да прави — прекъсна я Скълдъгъри. — Сам го избра. И не е твоя вината. Серпин е изпратил онзи Секач след теб, за да уязви мен. Така прави нещата.
— Изпратил го е след мен, защото е знаел, че не мога да се защитавам. Знае, че ме пазиш, че съм слабото ти място.
— Пазя те? Така ли си представяш нещата? Мислиш, че съм ти бавачка?