Ветровете на Салем [bg]

— Ингрид, какво става с нас? — попита Мат. — Избягваш ме и не е само заради работата ти. Имам чувството, че се отдалечаваш от мен.

Попита я защо толкова рязко си беше тръгнала от обяда преди няколко седмици, но тя го излъга и му каза, че не се е чувствала добре. Оттогава рядко се срещаха и прекарваха малко време заедно.

Ингрид пое дълбоко въздух. Беше време да изяснят отношенията си и да му каже това, което я притесняваше.

— Иска ли ти се ти и Мариза да бяхте останали заедно? — попита накрая.

Не беше точно така, както планираше да го каже, но вече беше факт. Искаше да направи най-доброто за Маги, но в същото време не беше склонна да разбие сърцето си. Беше безкористно и едновременно с това егоистично от нейна страна. Тя вдигна ръцете му и ги постави върху тялото си, докато чакаше отговора му.

— Понякога — призна той. — Опитахме веднъж. В името на Маги. Но това беше много отдавна. Тя все още беше бебе. — Приближи бузата си до косата й, вдишвайки аромата й, след това свали ръцете си и се облегна на колата, за да могат и двамата да гледат плажа. — Това ли те притесняваше?

— Да… — прошепна тя и поклати глава. Беше хубаво, че не трябваше повече да заобикаля темата. Погледна към тъмносиньото нощно небе и въздъхна.

От „Норт Ин“, който се намираше наблизо, шумът се усили. Тълпата ставаше все по-шумна и груба. Някой изсвири, жена изпищя, чуха се ръкопляскания.

Мат се взираше в океана.

— Срещнах Мариза, когато бях на 16. Бях дете и доста безотговорен. Не че съжалявам. Не бих променил нищо, защото това значи да нямам Маги сега. Но аз и Мариза… това беше преди цяла вечност. Ние сме приятели, Ингрид. Трябва да бъдем такива заради дъщеря ни. Но както се казва в тази песен, която непрекъснато си пее Маги, „никога няма да сме повече заедно“ — обясни й той с усмивка.

Обърна се към нея и я придърпа към себе си. Сложи ръце на раменете й и я притисна към капака на колата. Беше я блокирал така, че тя не можеше да направи нищо друго, освен да остане там, където самата тя желаеше.