Огненият херцог [bg]

Може би няколко минути по-късно, а може би цял час по-късно, Иън така и не разбра, Фрея продължаваше да стои неподвижна, с копието пред себе си, изправено в готовност, а Хоузи се ослушваше на вратата.

Доста по-късно Хоузи въздъхна.

— Готово. Свърши се. Той се връща.

Фрея продължаваше да стои неподвижна и в очакване.

— Не, Фрея, той е. Не би могъл да скрие тези стъпки…

Вратата се отвори със замах и Харбард застана на прага. Наметалото и панталоните му изглеждаха по-скоро съдрани, отколкото разкъсани, а когато пристъпи в бунгалото, не можа да скрие куцането си. Дясното му око бе покрито с черна превръзка, а на Иън се стори, че това му око винаги е било стъклено.

— Свърши се — каза той и подаде меча на Иън. Острието бе чисто и изглеждаше по-чисто, по-лъскаво, отколкото когато го бе дал на Харбард. На Один.

Ефесът се стори на Иън неестествено топъл.

— Беше…? — започна Хоузи.

— Мразник — каза Харбард. — Стар и много лукав. Биеше се много добре. Все си мислех, че сме ги избили още преди векове, но изглежда съм бъркал.

Хоузи поклати глава.

— Не. Не всички от Вековните Народи са си отишли, иначе щях да усетя.

— Мразник ли? — вметна Иън. — Това не е ли…

— Леден гигант, може и така да го наречеш — обясни Фрея и положи нежно ръка върху неговата. Тя отново бе пременена в ризата и клина, а гласът й звучеше приглушен и вълшебен. — Той е от Вековните Народи — усмихна се топло тя. — Също като Пламенниците, огнените гиганти, и народа Туата… и като нас, нали така?

Харбард отвори едно от ковчежетата и измъкна някаква дреха.

— Май ще отида да се изкъпя в Гилфи. Тя е студена и бързоструйна, но не бих осквернил леглото си с неговото докосване. Удари ме повече пъти, отколкото би трябвало. — Той изсумтя. — Не съм се бил истински от повече години, отколкото мога да преброя. — Погледна към Фрея и сви уста. — И въпреки това е хубаво да си припомниш как беше едно време, нали?

— Едно време, значи? — Фрида се приближи към него с усмивка. — И едно време, а и сега, сме си все същите, когато стане нужда. — Фините й пръсти се преплетоха с неговите и тя повдигна дланите им към устните си. — За мен ти винаги ще си бъдеш какъвто бе преди, какъвто си сега. — Внимателно и нежно, тя целуна едрите му ръце и разкървавените кокалчета, с размерите на орехи.

Харбард кимна отсечено и нещо като усмивка плъзна по лицето му, въпреки че Иън не бе сигурен, че това е усмивка.

— Ще дойдат и други — каза Хоузи. — Сега, след като вече се знае, че съм някъде в Тир На Ног, ще ни последват.

— Тогава си събирай нещата — каза Харбард и пусна ръцете на Фрея. — Трябва да тръгнете със зората.

— Да. Ще ви приготвя храна и ще ти направя подарък, Иън Силвърстайн — каза тя, като този път произнесе правилно името му, без да го превежда, както правеше Харбард. — Една незначителна дрънкулка, но се надявам да ти помогне, когато си в нужда. — Тя облиза устни. — Нека пътят ти да е безопасен, а стъпките ти да са крилата — пожела му тя.