Огненият херцог [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541702074
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огненият херцог [bg]». Краткое содержание книги:
„Истинска звезда в света на фантастиката“. Майк Резник, автор на „Заловете еднорог“
„Джоел Розенберг разказва великолепна история… Щом видите името му на корицата на някоя книга, значи е дошло времето да се настаните удобно и да се насладите на едно невероятно приключение“. Реймънд И. Фийст, автор на „Сага за разлома“
„Един от малкото автори, които с удоволствие търся да купя… Невероятните му романи са със заплетен сюжет, главоломно действие, изумително вълнуващи“. Денис Л. Макиернън, автор на „Пътуването на Лисица“
„Щом видя книга с името на Джоуел Розенберг на корицата, си я купувам на часа… Действието е изпълнено с динамика, плетеница от приключения… Щом започнеш книгата, няма начин да я оставиш, преди да я прочетеш цялата“. С. М. Стърлинг, автор на „Да прекосиш Джорджия“
„Ако сте сред малцината, които не са чели Джоел Розенберг, променете това незабавно, дължите го на себе си“. Джон И. Стит, автор на „Неочаквана среща в червено“.
Някои твърдят, че Майстора не само е създал тайните проходи в планините, но кой знае как успял да ги пресече със Скритите Проходи, които били вплетени в самото съществуване, и по този начин ги укрепил така, че тези, на които им е отредена дарбата, да могат да се ориентират в тях.
Някои твърдят, че един обикновен човек е успял да го освободи от тъмницата, а за благодарност Майстора му посочил, на него и на семейството му, пътя към Новия Свят. Други пък твърдят, че той издъхнал, както бил увит във въжетата, а народът Туата тръгнал да търси синовете му, защото според тях не било възможно той да не е предал тайните си на някого.
Трети пък твърдят, че именно залавянето на Майстора отровило душите на народа Туата, че той ги проклел от килията си и това ги прокудило от Градищата и ги тласнало в пустошта и много малко се запазило от това, което някога били.
Що се отнася до мен, аз смятам, че голяма част от това е истина. Струва ми се, че след известно време той успял да избяга, но скоро след това бил отново заловен, избягал отново и отново бил заловен, а най-сетне, силите му се стопили с възрастта и той нямал вече старата мощ, за да избяга, когато хората го заловили, и така останал да лежи в тъмницата, докато най-сетне, съвсем наскоро, успял да се освободи и избягал през Скритите Проходи в Новия Свят.
Така е според мен.
Хоузи се отпусна назад.
— Аз пък мисля, че каза повече, отколкото знаеш, както и много повече, отколкото би трябвало да кажеш.
Харбард изсумтя.
— Така ли? Да не би да искате да говорим за Брисингамен.
Хоузи се загледа някъде в далечината.
— Той би трябвало да знае.
— Тогава му кажи. Ти поне трябва да знаеш.
— Добре, тогава. Това, което трябва да разбереш, Иън — каза Хоузи, — е, че когато е била млада, Фрея не само била най-красивата аезирка, но и най-красивата от всички жени. В действителност тя била ванирка, преди те да бъдат претопени от аезирците. Тир е роден ванирец, въпреки че бил осиновен от Один малко по-късно, и също като баща й Ниорд и брат й Фрей, ванирците били много по-красиви от аезирците, ако не и по-умни.
Фрида се изкиска.
— И не по-малко арогантни, повечето от тях.
— Млъквай — прекъсна я Харбард. — Или си заминавам. Чувал съм ги тези приказки и преди.
— Заплахите хич не ти приличат, съпруже мой.
— Шшт!
— Когато — продължи Хоузи с гневен поглед, насочен и към Харбард, и към Фрида — Один пожертвал окото си, за да се сдобие със знания, Тир…
— Тир бил аезирец — прекъсна го Харбард, стиснал напрегнато зъби, с глас, по-висок отколкото бе необходимо, за да се чуе в бунгалото.
— Станал — поправи го тихо Хоузи, почти шепнешком. — Станал. Бил осиновен от Один, а Один никога не признал, че има разлика между осиновен син и роден син, особено пък когато синът бил такъв отявлен убиец, какъвто Тир се оказал, но той бил роден ванирец. — Хоузи се усмихна. — Разбирам защо Один искал той да е аезирец. Тир означава победа, а Один никога не обръщал гръб на победите.
— Каквото и да му струвало това — добави тихо Фрида. — Понякога не отдаваш дължимото на Один.
Хоузи кимна.
— Самата истина.
Харбард само се намръщи.
— … Тир, както се канех да кажа — продължи Хоузи, — някак си загубил ръка, защото бил невнимателен, докато се разправял с вълка Фенрис, а по-късно твърдял, че било нарочно, когато Тор му се изсмял. Разбирате ли за какво става въпрос? Да замениш нещо много стойностно, за нещо значително по-маловажно, както сторил Один, но, от друга страна, оставаш с раните.
Е, Тир така и не разбрал, докато не му се присмели.
Но аз говорех за Фрея, сестрата на Фрей.
В Едите, сагите, непрекъснато се споменава, че този или онзи я желаел, че един гигант откраднал чука на Тор и настоял Фрея да му бъде дадена за булка, че Майстора я поискал в замяна на изграждането на Асгард. Знаем, че и Локи се стремял към нея, също както и Тир, въпреки че малцина са били жените, които той не е удостоил с вниманието си. Често я бъркали с Фриг, първата жена на Один, а за мен съмнение няма, че това било така, защото Один често се опитвал да я подвежда.
Дори съществуват разкази, че тя застанала между Тор и Сиф, въпреки че на това трудно може да се повярва. Предаността, която Аса-Тор изпитвал към неговата Сиф, била нещо изключително.