Александрийската връзка [bg]

— Провери отпред и хвърляй по едно око към улицата — каза Стефани, а погледът й даде да се разбере, че иска да остане насаме с Грийн.

Касиопея излезе от кухнята.

— Е, Брент. Какво толкова имаш да казваш, че да не можеш да го изречеш пред нея?

— На колко години си, Стефани? На шейсет и една?

— Отказвам да коментирам възрастта си.

— Съпругът ти е покойник от десетина години. Сигурно е тежко. Аз самият никога не съм се женил, така че нямам представа какво е да загубиш любим човек.

— Не е лесно. Какво общо има то?

— Знам, че с Ларс не сте били кой знае колко близки преди смъртта му. Време е да започнеш да проявяваш доверие към хората.

— Божичко, знаеш ли какво? Ще насроча интервюта и всеки, включително и онези, дето се опитват да ме убият, ще имат възможност да ме убедят в искреността си.

— Хенрик не се опитва да те убие, Стефани. Нито Касиопея. Нито Котън Малоун. — Той млъкна за миг. — Нито пък аз.

— Оттеглил си охраната ми, знаейки, че съм в опасност.

— А какво щеше да се случи, ако не ги бях оттеглил? Двамата ти агенти щяха да се нахвърлят върху нея, щеше да започне престрелка и какво щеше да спечелиш?

— Щях да арестувам Хедър Диксън.

— А на сутринта щяха да я освободят след намесата на външния министър, а вероятно и на самия президент. После щяха да те уволнят и саудитците щяха необезпокоявано да те убият. И знаеш ли защо? Защото на никой нямаше да му пука.

Думите му звучаха доста разумно. Дявол да го вземе.

— Действала си прибързано и въобще не си помислила за последиците. — Погледът на Грийн бе омекнал и Стефани съзря в очите му нещо, което не бе забелязвала досега.

Загриженост.

— По-рано ти предложих помощта си. Ти отказа. Сега ще ти кажа това, което не знаеш. Което не ти казах тогава.

Тя зачака.

— Аз позволих да проникнат във файла с Александрийската връзка.