Кодът на Атлантида [bg]

Лайпциг, Германия

28.08.2009

Макар досега да не беше карала по аутобаните на Германия, Наташа се показа като опитен шофьор. Лурдс не беше особено изненадан, тъй като вече я бе виждал зад волана в Москва. Гари и Лесли седяха отзад и съответно ругаеха или надаваха викове, докато Наташа превключваше от лудо на бясно темпо.

Хотел „Радисън САС Лайпциг“ се намираше в центъра на Аугустусплац. Оставиха колата на паркинга и влязоха в лобито.

— Ще отида да потвърдя резервациите — каза Лесли. — Защо не се огледате за храна?

Не бяха яли през последните няколко часа, защото спираха само за бензин. Лурдс бе готов за сериозна трапеза, но вече беше късно — минаваше единадесет — и не му се вярваше, че ще успеят да намерят отворен ресторант. Страховете му се потвърдиха, когато младата служителка заговори:

— Боя се, че ресторантът — градина е затворен — каза тя и се усмихна извинително. — Но заведенията в лобито работят. Предлагат ограничено меню.

— Благодаря — отвърна Лурдс. Облаците се поразсеяха. Поне нямаше да умрат от глад.

Младата рецепционистка му се усмихна.

— Уведомете ме, ако се нуждаете от нещо, сър. От каквото и да било. — И очите й проблеснаха обещаващо.

— Жените винаги ли ти се лепят така, приятел? — тихичко попита Гари, докато се отдалечаваха. — Защото ако е така, направо не ми го побира главата.

— Не — отговори Лурдс и сложи точка на тази тема.

По-късно, след като бяха погълнали предястия, ястия и десерти, Лурдс се настани в един от големите дивани и се загледа в телевизора. В лобито нямаше почти никого.

Разговорът им беше лек и доста уморен, но се въртеше около предстоящата среща с професор Йоахим Флайнхард в Института „Макс Планк“. Лурдс се беше свързал с него по пътя, уговорката им бе да се срещнат на сутринта.

— Добре — каза Лесли. — За днес ми е предостатъчно. Лягам си. Утре май се очертава нещо като почивен ден.

— Възможно е — каза Лурдс. — Това е проучване. А човек никога не може да каже кога ще приключи едно проучване.

Лесли го потупа по рамото.

— Имам ти вяра. Професор Хапаева е вярвала, че ти ще решиш въпроса за произхода на цимбала. Аз също мисля, че сме в добри ръце.

Лурдс й благодари за комплимента, но от собствената си работа знаеше, че журналистите винаги се разочароват, когато нещо, което са очаквали с нетърпение, се окаже не чак толкова изумително.