Синът на феите [bg]

Но Лука каза: „О, защо не?”, и Изолда тръгна редом с него, докато овчарчето, разкъсвано между смущение и гордост от цялото това внимание, тръгна напред. Овчарското му куче, което се беше излегнало в сянката на една талига пред хана, наостри уши при вида му и затича по петите му.

Момчето ги изведе от прашния пазарен площад, по малки, грубо издялани стъпала до пътека, която се виеше нагоре по планинския склон, следвайки течението на бърз поток, а после спря рязко до малка селска къща, с хубаво езерце за патици пред двора. По зъбера зад къщата се стичаха струите на малък водопад. Паянтов покрив от червеникавокафяви керемиди увенчаваше грубите стени от плет, измазан с глина, които преди много години са били белосани, а сега бяха бледокафеникави. На прозорците нямаше стъкла, капаците бяха широко отворени, за да влизат лъчите на следобедното слънце. В двора имаше пилета, а в оградената със стени овощна градина отстрани — свиня с прасенца. По-надалеч, в ливадата, имаше две хубави крави, едната с теле. Когато тръгнаха по настланата с калдъръм пътека, вратата се отвори и излезе жена на средна възраст. Косата й беше прибрана под кърпа, върху домашнотъканата рокля бе сложила престилка от зебло. Тя спря изненадано при вида на тези явно заможни странници.

— Добър ден — каза тя, като местеше поглед от единия към другия. — Какво ти е щукнало, Томазо, та водиш такива изискани хора тук? Надявам се, че не е направил някоя беля, господине? Мога ли да ви предложа нещо освежаващо?

— Това е човекът от хана, който доведе върколака в селото — каза Томазо задъхано. — Искаше да дойде да те види, макар че му казах да не го прави.

— Не е бивало изобщо да му казваш нещо — отбеляза тя. — На малките момчета, малките мърляви момчета, не им влиза в работата да разговарят с видни личности. Върви и донеси кана от най-хубавото пиво от килера, и не казвай нито дума повече. Господа, дами — ще седнете ли?

Тя посочи към една пейка, вместена в ниската каменна стена пред къщата. Изолда и Ишрак седнаха и й се усмихнаха.

— Тук рядко идват посетители — каза жената. — Дами пък — никога.

Томазо излезе от къщата, понесъл две грубо издялани трикраки столчета, които предложи на брат Пиетро и Лука, после се втурна отново вътре за каната със слабо пиво, донесе и една стъклена чаша и три глинени. Свенливо предложи стъклената чаша на Изолда, а после наля пиво за всички останали в глинените чаши.

Лука и брат Пиетро седнаха, а жената застана пред тях, като с едната ръка мачкаше и извиваше крайчеца на престилката си.

— Той е добро момче — каза тя отново. — Не е искал да каже нещо нередно. Извинявам се, ако ви е обидил.

— Не, не, беше любезен и услужлив — каза Лука.

— Можете да се гордеете с него — увери я Изолда.