Синът на феите [bg]

Фриз кимна.

— Къде е мечата яма? — попита той един от фермерите, който водеше кон.

— В двора на хана — каза мъжът и посочи с глава към големите двойни врати на двора на конюшнята, встрани от хана. Когато конете се приближиха, селяните изтичаха напред и разтвориха широко вратите. Във вътрешния двор, под прозорците на хана, имаше голяма кръгла арена.

Веднъж годишно, в празничен ден, пътуващ мечкар довеждаше окована във вериги мечка в селото, и всички залагаха колко кучета ще бъдат убити, и колко ще се приближи най-смелото до гърлото на мечката, докато мечкарят обявеше борбата за приключена, и вълнението утихваше за още една година.

Един кол в средата показваше къде завързваха мечките с верига за крака, когато насъскваха кучетата по тях. От вътре арената беше укрепена е дъсчена ограда, която достигаше на височина прозорците на първия етаж на хана.

— Те могат да скачат — каза фермерът. — Върколаците могат да скачат, всеки знае това. Построихме я твърде висока дори за самия Дявол.

Селяните отвързаха въжетата от конете и задърпаха вързопа в мрежата към мечата яма. Звярът като че ли започна да се бори и съпротивлява по-енергично. Двама фермери взеха вилите си за сено и го подкараха, бодейки го с тях, което накара съществото да завие от болка и да се замята в мрежата си.

— А как ще го отвържете в мечата яма? — зачуди се гласно Фриз.

Възцари се мълчание. Явно не бяха мислили за това.

— Просто ще го залостим вътре и ще го оставим да се освободи сам — предложи някой.

— Не се доближавам до него — каза друг мъж.

— Ухапе ли те веднъж, ти също ставаш върколак — предупреди една жена.

— Умираш от отровата в дъха му — възрази друг.

— Ако вкуси кръвта ти, те преследва, докато те хване — обади се трети.

Брат Пиетро, Лука и двете жени влязоха през предната врата на хана, взеха стаи за себе си и настаниха конете. Лука нае и една стая за хранене, която гледаше към мечата яма, и отиде до прозореца, за да види слугата си, Фриз, застанал в мечата яма, докато звярът се гърчеше в мрежата си до него. Както бе очаквал Лука, Фриз не можеше да остави дори подобно чудовище оплетено в мрежа и безпомощно.

— Донеси му кофа вода за пиене и малко месо, за да хапне, като се освободи — каза Фриз на коняря от хана. — А може би и самун хляб, за в случай че му се прииска.

— Това е изчадие от пъкъла — възропта конярят. — Няма да му прислужвам. Няма да влизам в ямата при него. Ами ако ме лъхне с дъха си?

За миг Фриз сякаш се канеше да възрази, но после кимна.