Синът на феите [bg]

— Едва ли е стигнало дотук. Съмнявам се, че брат ви е разпратил съобщения, след като замина от абатството. Предполагам, че е подписал заповедта само за да демонстрира собствената си невинност.

Тя кимна.

— Точно колкото да ме държи надалече — каза тя. — Като ме провъзгласява за вещица и ме обявява за мъртва, това оставя замъка и абатството под негов контрол, като му дава земите на абатството и златото. Той печели всичко.

Фриз слезе от коня и отиде да дръпне голямата камбанка пред затворената врата. Звънецът в къщичката на вратаря отекна силно, вратарят бутна тежките двойни порти и ги отвори.

— Добре дошли, пътници, в името Божие — каза той бодро. — Колко сте?

— Един млад господар, един писар, един слуга, една дама и нейната придружителка — отвърна Фриз. — И девет коня и едно магаре. Те могат да отидат на ливадата или в конюшните, както ви е удобно.

— Можем да им осигурим хубава трева — каза братът — мирянин с усмивка. — Влизайте.

Той ги въведе в голям двор. Брат Пиетро и Лука скочиха от седлата. Лука се обърна към коня на Изолда и повдигна ръце, за да я свали от седлото. Тя се усмихна кратко и показа с жест, че може да слезе сама, после преметна крак и, гъвкаво като момче, скочи на земята.

Фриз отиде до коня на Ишрак и протегна ръка.

— Не скачай — каза той. — Ще припаднеш в мига, щом се допреш до земята. Беше на косъм от припадъка във всеки момент през последните пет мили.

Тя закри уста с тъмния си воал и го погледна над ръба му.

— Освен това не ме гледай на кръв — каза Фриз весело. — Щеше да ти е по-добре зад мен с ръце около кръста ми, където щеше да можеш да се облегнеш на гърба ми, но ти си по-голям инат от магарето. Хайде слизай, момиче, и ми позволи да ти помогна.

Изненадващо, тя се подчини, наведе се напред и се остави да падне в ръцете му. Той я пое внимателно и я закрепи на крака, обвил ръка около нея, за да я придържа стабилно. Изолда отиде при нея и я подкрепи.

— Не си давах сметка…

— Просто съм уморена.

Вратарят им даде свещ, за да стигнат до къщата за гости, посочи стаите за жените от едната страна на една висока стена и входа за мъжките стаи от другата. Показа им манастирската трапезария и им каза, че мъжете могат да се нахранят заедно с монасите след вечерня, докато на дамите щеше да бъде поднесена храна в къщата за гости. После ги остави със запалени свещи и благословия.

— Лека нощ — каза Изолда на Лука, като кимна с глава на брат Пиетро.

— Ще се видим на сутринта — каза Лука на двете жени. — Добре ще е да тръгнем веднага след утринната молитва.

Изолда кимна.

— Ще бъдем готови.

Ишрак се поклони на двамата мъже и кимна на Фриз.

— Странично седло утре? — попита я той.

— Да — каза тя.

— Защото се преумори от ездата днес? — каза Фриз, уточнявайки.

Тя му отправи топла, искрена усмивка, преди да загърне отново воала около лицето си.

— Не бъди самодоволен — каза. — Уморена съм до мозъка на костите. Ти беше прав, аз сгреших и проявих глупава гордост. Утре ще яздя със странично седло и ще се радвам на това; но ако ми се подиграваш, ще те щипя през всяка стъпка от пътя.