Синът на феите [bg]

Звярът лежеше сгушен до най-далечната стена, с крака, подгънати под тялото. Имаше гъста дълга грива, и загрубяла, тъмнокафява кожа, изпоцапана с кал и осеяна с белези. На шията му имаше две нови ожулвания от въжето; от време на време близваше кървящата си лапа. Две тъмни очи погледнаха изпод сплъстената грива и, докато Лука го гледаше, звярът оголи зъби в яростна гримаса.

— Би трябвало да го вържем и да прорежем кожата — предложи брат Пиетро. — Ако е върколак, като разрежем кожата, под нея ще има козина. Това ще е доказателство.

— Би трябвало да го убиете със сребърна стрела — отбеляза един от селяните. — Веднага, преди луната да наедрее още. Тогава ще бъде по-силен, те заякват с наедряването на луната. По-добре да го убием сега, докато е в ръцете ни и не е в пълната си сила.

— Кога е пълнолунието? — попита Лука.

— Утре през нощта — отговори Ишрак. Малкото момче до нея свали аконита от шапката си и го хвърли към свитото на кълбо животно. То трепна и се отдръпна.

— Ето! — възкликна някой от тълпата. — Виждате ли това? Бои се от вълчето биле. Върколак е. Би трябвало да го убием начаса. Не бива да отлагаме. Добре е да го убием, докато е слаб.

Някой взе камък и го хвърли. Камъкът улучи звяра по гърба и той трепна, озъби се и се присви, сякаш искаше да си прокопае път под високата ограда на мечата яма.

Един от мъжете се обърна към Лука:

— Ваша чест, нямаме достатъчно сребро да направим стрела. Дали имате някакво сребро, което можем да купим от вас, и да изковем стрела от него? Ще бъдем много признателни. Иначе ще трябва да пратим хора в Пескара, при тамошния лихвар, а това ще отнеме дни.

Лука хвърли поглед към брат Пиетро.

— Имаме малко сребро — каза той предпазливо. — Но то е собственост на Светата църква.

— Можем да ви го продадем — заяви Лука. — Но ще изчакаме пълнолунието, преди да убием звяра. Искам да видя преобразяването с очите си. Когато го видя да се превръща напълно във вълк, тогава ще се убедим, че това е звярът, за когото съобщавате, и можем да го убием, когато е приел формата на вълк.

Мъжът кимна:

— Ще изковем сребърната стрела сега, та да сме готови — той влезе в хана с брат Пиетро, обсъждайки с него каква цена ще е справедлива за среброто, а Лука се обърна към Изолда и си пое дъх. Съзнаваше, че е нервен като малко момче.

— Канех се да ви попитам, смятах да го спомена по-рано, тук има само една трапезария… всъщност, ще вечеряте ли с нас тази вечер? — попита той.

Тя изглеждаше малко изненадана.

— Мислех, че Ишрак и аз ще се храним в стаята си.

— И двете можете да се храните с нас на голямата маса в трапезарията — каза Лука. — По-близо е до готварницата, храната ще е по-гореща, по-скоро извадена от фурната. Никой не би могъл да възрази.

Тя извърна поглед и поруменя.

— Бих искала…

— Моля ви, съгласете се — каза Лука. — Бих искал вашия съвет за…