Островът на скъпоценностите
- Автор: Май Карл
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Островът на скъпоценностите». Краткое содержание книги:
Те не оставиха това да им се каже два пъти. Седнаха и получиха своя ориз. Сетне всеки си приготви според индийския обичай яденето отделно от другия и започна да се храни, като седеше така, че никой, съобразно индийския адет, да не може да го наблюдава.
Докато двамата се хранеха, един от моряците посегна към стеблото на един пиперен храст, на който висеше неговата рафлах [41]. Той настрои струните и запя някаква песен, акомпанирайки й с монотонна апликатура.
— Сега ни разкажете какво сте чули и видели! — рече капитанът, след като артистът свърши.
— Нека първо този мъж изпее още една песен! — помоли говорещият от името на двамата. — Аз обичам рафлах и песента, а от дълго време не съм слушал нищо.
— Тогава ти навярно самият подрънкваш струните?
— Да, сахиб.
— В такъв случай трябва да ни изпееш някоя песен! Вземи рафлах и ако песента ти ми хареса, ще ви взема безплатно до Калкута.
— Твоето сърце е изпълнено с милозливост, сахиб! — отговори мъжът зарадван. — Аз ще се постарая да се харесам на теб и хората ти.
Той взе рафлах, акордира в друг строй струните и поде:
«Носи се фанна безотечествено по вълната там разлюляна, когат’ върху езерото гигантски голямо на талха сянката поляга.» Всички присъстващи се превърнаха на слух и аз също се отдадох на омаята на звуците. Това бяха различни тонове от онези, които иначе бях свикнал да слушам. Певецът забеляза впечатлението и продължи:
«Мрежите той свои поставя в сребристата лунна пътека, песен в нощта тиха подпява и в блянове се унася полека. И ето се вълните заплискват, тъй призрачно бели и красиви; ладията му своя бяг следва и веч’ се из погледа губи.» В този момент над борда на плавателния съд се появи един приказно красив женски лик, Раббадах се беше събудила и излязла от кабината, за да послуша сантименталните вопли на тази песен. Аз едва можах да откъсна очи от нейните неземни черти, докато сега певецът довърши песента:
«А фанната се носи безотечествено по вълната там разлюляна, когат’ върху езерото гигантски голямо на талха сянката поляга.» Мъжете заудряха в знак на аплодисменти длани по коленете. На мен песента оказа неизразимо въздействие, предизвикано от настроението на нощта и близостта на любимата. Ето защо се надигнах от огъня и приближих до певеца.
— Кой си ти? — попитах го.
— Аз съм ласкар на име Лидрах, сахиб. А този мой придружител е брат ми Калди.
— Ти пееш и свириш, както никога не съм чувал от някой индиец.
— Научих се от един мъж, дето беше дошъл от страната на франките.
— Помислих си го. Знаеш ли и други такива песни?
— Да, сахиб!
— Сахибата там горе с удоволствие би чула още една.
— Ако тя заповяда, на драго сърце ще се подчиня.
Той взе отново лютнята в ръка и започна с няколко встъпителни акорда по струните. Видя тъмните очи на Раббадах отправени към него и запя с тъжен глас:
Песента свърши и получи същите аплодисменти като предишната.
— Аз съм доволен от теб — рече водителят на кораба. — Вие двамата ще тръгнете с нас за Калкута. Вие сте ласкари и значи разбирате от корабоплаване?
— Да, сахиб.
— Вашето благочестиво пилигримство позволява ли ви да работите на някой кораб?
— Да, стига да спазваме броя на молитвите, за които сме дали тържествен обет.
— Вие ще ги спазвате и при все това ще получите едно добро възнаграждение, ако до Калкута ми помагате от време на време в нагласянето на платната.
— С охота ще ти помагаме, сахиб. Ти само ни осведомявай за заповедите си!
Аз се качих обратно на палубата и бях единственият, който се намираше там с Раббадах. Тя беше седнала при щевена и ме очакваше.
— Този мъж исконен жител ли е?
— Да.
— Но той пееше така непознато и красиво, както съм си представяла по описание на моя брат песните на франките.
41
рафлах — музикален инструмент от рода на лютнята (Б. а.)