Островът на скъпоценностите
- Автор: Май Карл
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Островът на скъпоценностите». Краткое содержание книги:
— Защото Аугх ще им принадлежи. Те ще завоюват също Симоре и Камоох. Аугх е завинаги загубен за теб.
— А аз?
— Те ще се стремят да те получат в ръцете си.
— Това, докато съм жив, никога няма да им се удаде! — подметнах аз.
Тхагът леко се усмихна.
— Как се каниш да им попречиш?
— Ще избягам с нея.
— Накъде?
— Към някое владение на холандците.
— Това е добре, защото холандците са врагове на англичаните. Но ти имаш да изминеш много дълъг път, водещ все из провинции, в които са се установили британците. Ти скоро би им паднал заедно с бегумата в ръцете.
— Посъветвай ни тогава! — помоли Раббадах.
— Вие ще избягате още днес. Гората, в която се намираме, лежи толкова близо до Аугх, че англичаните скоро ще бъдат тук. Мнозина от тях ще паднат, защото фанзегарът ще вилнее из техните редици, преди да им предаде руините на храмовете. Но когато започне битката, вие вече трябва да сте се махнали оттук. Моите съюзници кръстосват цялата страна. Ще ми коства само един знак, за да стои на ваше разположение на Ганг един кораб, който сигурно ще ви закара до Калкута. Моряците са верни хора, на които можете да разчитате и ще ви отведат при един мъж. Той ще гарантира, че ще напуснете надеждно страната с някой кораб, дето ще ви закара при холандците. Да го дам ли този знак?
— Стори го! Но кажи ми по-напред кога ще бъде готов корабът!
— Днес през нощта.
— Това е твърде рано. Аз трябва преди туй да отида до Аугх.
— Какво искаш да правиш там?
— Там се намира нещо, което предпочитам да затрия, отколкото да оставя.
— Онова, което искаш да вземеш със себе си, лежи добре съхранено под твоя кьошк.
Бегумата го погледна учудено, почти сащисано.
— Какво знаеш за моя кьошк?
— Че под него са скрити съкровищата на махараджата на Аугх.
— Кой ти разправи тази приказка?
— Това не е приказва, а истина, фанзегарът знае много неща, които друг не е и сънувал.
— Е, добре, искам да призная, че имаш право. Но достъпът до съкровището не ти е познат. Ти няма да го намериш и следователно се налага да присъствам, ако съкровището трябва да бъде вдигнато.
Майсторът отново се усмихна.
— Трябва ли още веднъж да ти кажа, че фанзегарът знае всичко? Вярваш ли, че за мен е останала скрита плочата, която е необходимо само да натиснеш, за да се завърти кьошкът около своята ос и разкрие входа към съкровището? Аз често съм бивал в сводестото помещение, където златото пламти като огън и диамантите искрят като звезди.
— Как? Ти си се осмелил да подслушаш нашата тайна и да проникнеш в скривалището? Ако Мадрур Сингх знаеше това, щеше да си изгубен!
— Той нямаше да ми стори нищо — отговори фанзегарът гордо. — А сега кажи, как възнамерявате вие двамата да вдигнете съкровището, за да го скриете от инглите?
— Бихме потърсили верни хора, които да ни помогнат.
— Това би било опасно, защото златото е по-могъщо от верността. Но не ги ли намерихте вече тези верни хора? Повери ми твоите богатства и аз ти обещавам, че и най-дребното нещо няма да ти се изгуби!
— Отреди тогава какво да сторим и ние във всяко отношение ще се вслушаме в твоя съвет.
— Подгответе се за заминаването! Моите ездачи ще ви придружат и съумеят да закрилят срещу всяка опасност.
— Накъде ще тръгнем?
— Тук Ганг прави един завой към местността Ралаак. Вие ще скосите този завой и при границата на страната ще чакате мен и сала, на който ще ви докарам съкровището на махараджа Мадрур Сингх.
— Да бъде, както казваш. Но какво сега, ако англичаните не съумеят да задържат Аугх?
— Те вече няма да го изгубят. Но ако това все пак се случи, ти ще бъдеш нашата княгиня, която ние ще повикаме обратно и на която ще се подчиняваме.
— Ти после няма да знаеш къде сме. Как ще те осведомим за това?
— Оставете тая работа на мъжа от Калкута, който ще има грижата да ви предостави морски кораб! Аз ще го науча от него и после ще мога да ви пращам всяка новина. Сега ви казах всичко необходимо. Трябва да вървя, за да направя приготовленията за през нощта! Вие също се пригответе за потегляне!…
Когато следобедната жега намаля, потеглихме, придружавани от десет тхаги на коне. По време на ездата узнах, че петима от тях ще пътуват с нас до Калкута, за да бдят над нашата сигурност. Ездата през хладната вечер не бе всъщност някакво напрежение, особено до страната на моята обична Раббадах, но въпреки това се чувствах доста уморен, когато достигнахме най-сетне по късен вечерен час целта и Ганг се ширна пред нас; вълненията и напрегнатите преживелици от последните дни си казаха своето.