Смъртта на магьосника
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #14
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Еднорог»
- ISBN: 978-954-365-013-2
- Переводчик: Ива Дончева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Смъртта на магьосника». Краткое содержание книги:
Корбет му благодари и напусна църквата. От сенките долетя някакъв звук.
— Мислех, че си си легнал, Ранулф. Мога да помириша сапуна, с който си се мил. Лейди Констанс трябва да е доволна!
— Ще си легна, когато и ти го сториш — Ранулф излезе в светлината на факлите от двете страни на църковната порта. — Сметнах, че е най-добре да се уверя, че си в безопасност.
— Утре няма да има среща — заяви Корбет — и аз трябва да присъствам на заупокойната служба.
— Наистина съжалявам, господарю, за миналия път — Ранулф леко се залюля на пети. Беше пил твърде бързо дълбоките бокали с вино по време на вечеря.
— Няма значение — Корбет го потупа по рамото. — Вече е забравено. Спи спокойно, Ранулф.
Корбет се върна в стаята си. Знаеше, че Ранулф ще го последва поне до входа. Той заключи и залости вратата и се увери, че капаците прилягат плътно в рамката на прозореца. После запали огън, взе си принадлежностите за писане и седна за малко, опитвайки се да подреди мислите, които се въртяха в главата му. Спомни си нападението по-рано вечерта и как стрелите от арбалет се удряха в твърдия камък. Колко човека са го видели да отива там, колко хора знаеха? Но после си спомни разходката през двора на замъка. Бе толкова лесно нападателят му да го види, да грабне арбалета и да го последва в тъмнината. Беше ли този стрелец отговорен и за смъртта на младите момичета или нападението бе планирано и ръководено от дьо Краон? Следваше ли дьо Краон заповеди или просто злобата му е надделяла и му е било невъзможно да устои на възможността да нападне заклетия си враг? А и убийствата на тези момичета… беше ли научил нещо ново? Нищо особено, освен ухажванията между момичетата и младия войник, но такива неща ставаха по селата и замъците из цялото кралство. Той си записа името «Филипа». Тя беше различна — самотно и интелигентно момиче, което измисляло невероятни истории за себе си, за рицар без собствена земя, измислен разбойник на име Голиард.
Дали е загинала в гората? Дали тялото й гниеше в някое тресавище, или е избягала? Той си спомни възраженията на мистрес Фейнър. Потърка брадичка, чудеше се кога ли ще се срещне с разбойника Хорхаунд. Дали пък той не знаеше нещо? Корбет хвърли поглед към книгите и ръкописите на брат Роджър, включително и онзи от дьо Краон, който все още лежеше на леглото му. Той постави Secretus Secretorum обратно в ковчежето и отново се зае да размишлява върху смъртта на двамата французи: Дестапл, умрял от сърдечен пристъп в заключена стая и Кротоа, намерен мъртъв между две заключени врати, ключовете за които бяха открити в неговата кесия. Нещастен случай или убийство? Очите на Корбет натежаха. Това трябваше да почака…
Ранулф-ат-Нюгейт, писар на Зеления печат, не беше толкова пиян, колкото се представяше, и въпреки възраженията им разпита най-подробно Чансън и Болингбрук за станалото по време на неговия разговор с лейди Констанс. Чансън бе особено разговорлив. Ранулф беше видимо ядосан, и то най-вече на себе си.
— Знаех си, че старият господар Кисела физиономия ще тръгне нанякъде — заяви той. — Трябваше да съм с него. Сега ми разкажете отново, ама точно, какво казаха червенокосата прислужница, войникът и мистрес Фейнър.
Чансън описа в подробности разговора на Корбет с тримата, спомена също за размишленията на Корбет относно отец Матю — нещо, което Ранулф вече знаеше. Болингбрук попълни празнините и когато Ранулф приключи с разпита, вече знаеше как трябва да постъпи.
— Ето какво трябва да направим — заяви той на полузаспалите си другари, — трябва да се срещнем с този разбойник Хорхаунд. Нещо е станало в гората и той го знае. Подозирам, че ще ни е нужна неговата помощ, за да открием убиеца на девойките.
— Свещеника ли подозираш? — попита Болингбрук.
— Да, възможно е да е той, или ханджията. Не мога да разбера само как убиецът може да остави един труп на бунището и друг извън замъка, че и трети на пътеката до църквата.
Ранулф изрита ботушите си и подражавайки на Корбет, се облегна на възглавниците. Чансън и Болингбрук поиграха на комар, после заспаха. Ранулф слушаше хъркането на Чансън, въртеше се в леглото и премисляше планираното за идния ден. Нежното лице на лейди Констанс постоянно го разсейваше. Ранулф се опита да не му обръща внимание. Беше се провалил в очите на Корбет и трябваше да компенсира това. Най-накрая заспа.