Свещеното пътуване на мирния воин
- Автор: Милман Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свещеното пътуване на мирния воин». Краткое содержание книги:
Мама Чия, Сара, Сачи и малкия Сократ — всички се засмяха от сърце. Нямах представа защо намираха това за толкова забавно, но те определено се забавляваха.
— Сачи и бащата на Сок разказваха много за теб — каза Мама Чия и посочи нещо зад гърба ми.
— Е добре, кой е той? — попитах аз.
— Здравей, Дан — прекъсна ме нечий глас.
Аз се обърнах, вторачих поглед и останах с увиснала надолу челюст. Никога преди това не бях виждал призрак. Но сега той беше пред мен — висок, слаб, с мека русолява брада, хлътнали очи и топла усмивка.
— Джоузеф, наистина ли си ти?
Вместо да отговори, той ме сграбчи и ме прегърна с най-мечешката прегръдка, която бях получавал от години. След това аз отстъпих назад.
— Но… но Сократ ми каза, че си умрял… от левкемия!
— Не съм казвал такова нещо — извика малчуганът. Всички се засмяхме отново.
— Не говорех за теб, Сократ, а за един друг възрастен мъж, когото познавах преди години — уточних аз.
— Умрял казваш… — рече призракът. — Е, може би малко уморен, но чак пък умрял. И освен това ти знаеш най-добре как преувеличава Сократ!
— Какво се случи? — продължих да питам аз. — Как…
— Защо вие двамата не отидете да се поразходите? — предложи Сара. — Имате доста неща да си кажете!
— Добра идея — съгласи се Джоузеф.
Докато вървяхме през гората, някогашният ми приятел разбуди загадката около смъртта си.
— Аз наистина бях болен от левкемия — потвърди той. — И все още съм болен, но с помощта на Мама Чия тялото ми се справя с болестта.
В известен смисъл Сократ беше прав. Аз умрях за света, поне в продължение на няколко месеца. Отказах се от всичко и станах отшелник. Казах му, че ще се запилея из горите и ще се отдам на пост и молитва, докато се излекувам или умра. Но сега като се замисля — каза Джоузеф, — май трябва да се върна няколко години назад, за да запълня някои празноти в историята си.
Бях осиновен и отгледан от едно семейство от Средния запад. Винаги ще съм им благодарен за това, че се грижеха за мен, когато боледувах като дете. За нощите, през които будуваха с мен. За това, че ме хранеха и ми дадоха подслон. Но никога не се почувствах техен истински син. Чувствах се някак чужд, нали разбираш?
— Да — отвърнах аз. — Разбирам.
— Затова при първия случай аз поех на път и заскитах из страната. Тръгнах към западния бряг и пътьом се хващах на работа тук и там. Когато пристигнах в Лос Анжелис, странстванията ми още не бяха свършили. В крайна сметка се озовах на Молокай. Имах приятел, който живееше тук. Той ме насърчи да се заселя на острова. Така станах млад селскостопански предприемач и отглеждах канабис…
— Отглеждал си марихуана?
— Да. Годината беше 1960 и тогава не виждах нищо нередно в начинанието си. Сега вече не се занимавам с това, защото… е, защото вече не ми се струва толкова редно.
В момента изработвам шкафове, бюра и разни други дърводелски изделия. По този начин си плащам сметките и си спестявам някои неприятности. — Той се усмихна. — Във всеки случай по онова време натрупах доста пари и пак тогава се ожених за Сара. През 1964 г. се роди Сачи и… — тук Джоузеф замълча за кратко и ми се стори, че изживява някакъв болезнен спомен, — просто изгубих единството си. — Той потърси точните думи. — Дан, ти знаеш за трите същности, нали?
Кимнах.
— Запознат съм с Първичната си същност, но като че ли загубих досег с Висшата си същност — отвърнах аз.
— При мен е точно обратното — каза Джоузеф. — Аз отхвърлих Първичната си същност. Исках единствено някъде да се запилея и да се махна оттук. Не можех да свикна с боричканията на всекидневието, които се вихреха тук на планетата Земя. Казвах си, че съм „духовно същество“, „творец и художник“, който не е длъжен да се справя с „действителността“. Повечето ми време минаваше в медитиране, общуване с природата и четене и почти винаги копнеех да бъда „някъде другаде“ — някъде, където нямаше да бъде нужно да се занимавам с глупави и скучни работи, с ненужни подробности и с материалната страна на света.
И когато Сачи се роди, аз не бях готов да имам дете, да поддържам определени отношения и да нося бремето на отговорността. Не знаех как да се справя с това. Затова взех половината от наличните ни пари и напуснах дома си. Не знаех накъде да тръгна, но в крайна сметка се озовах в Бъркли, Калифорния и няколко седмици по-късно се запознах с един възрастен човек…
— На една сервизна бензиностанция — засмях се аз и завърших изречението вместо Джоузеф.
— Досещаш се какво стана по-нататък. Сократ настоя да се хвана на някаква отговорна работа, ако искам да стана негов ученик и така отворих кафене. Сключихме сделка с него — каза той. — Аз поех ангажимента да му подсигурявам добра храна, а той да преобърне живота ми наопаки.