Пророчество
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пророчество». Краткое содержание книги:
Пророчеството му гласи, че в живота на неговия внук ще има пет ужасни дни — пет дати, изпълнени със страховити събития, за които Джими трябва да се подготви.
Според Руди последните слова на стареца са само несвързано бръщолевене на умиращ. Ала когато разбира, че Джоузеф е предрекъл с точност до секунди не само часа, в който ще се роди внукът му, но и физическия дефект на бебето, предсказанието смразява кръвта му.
Какви кошмарни събития очакват Джими Ток? Какви предизвикателства трябва да преодолее?
С всяка следваща стъпка той все повече се приближава към зловещата си участ. Защото истината за това кой е самият той и какво ще му се случи през петте фатални дни, надминава всички очаквания…
Когато влязох, набита червенокоса сестра и мереше кръвното, а доктор Мело Мелодеон, нашият лекар, слушаше сърцето и със стетоскоп.
Мело е едър като всеки краен защитник във футбола, представителен като известен собственик на таверна, чийто чар пълнеше заведението, и е човек на място. Ако съдите по стафидения цвят на лицето, спокойното му изражение и медения му глас, може да си помислите, че някога е бил ямайски певец, който е заменил регето за кариера в медицината. Истината е, че е роден в Атланта и произхожда от семейство на професионални певци на госпъл. Той приключи със стетоскопа и каза:
— Джими, как така, когато Рейчъл прави ябълкова торта с шоколад, тя не става като твоята?
Рейчъл беше жена му.
— Откъде е взела рецептата? — попитах.
— В курорта ти я дават, ако я поискаш. Бяхме там, в ресторанта, миналата седмица.
— Трябваше да я поискате мен. Това е оригиналната рецепта на курорта, но аз съм я променил. Най-важното е, че прибавих лъжичка ванилия и лъжичка индийско орехче.
— Индийското орехче го разбирам, но ванилия в шоколадова торта?
— Това е тайната — уверих го аз.
— Хей! Аз съм тук! — напомни ни Лори.
Хванах ръката и.
— И не крещиш за торти и крем.
— Заради една още по-красива дума — каза тя. — Епидурал. Не е ли красива дума?
— Чакай сега! Просто прибавяш ванилия в пълнежа? — попита Мело.
— Не в пълнежа. В тестото.
— В тестото — повтори той, кимайки мъдро.
— Някой да се нуждае от дизайн на уебсайт? Аз с това се занимавам. Правя дизайна на уебсайтове. И бебета правя.
— Дизайнът на уебсайт е интересно нещо, мила — увери я Мело Мелодеон, — но не може да бъде по-интересно от това, което прави Джими. Уебсайтът не става за ядене.
— И бебета не стават — каза тя, — но точно сега ми се иска да хапна едно вместо ябълкова торта с шоколад.
— Няма причина да се лишаваш от едното — отвърна Мело. — Можеш да си ги хапнеш и двете, макар и не едновременно.
Правейки гримаси, стиснала в ръцете си колкото може от чаршафите, тя каза:
— Имам нужда от още епидурал.
— Като твой лекар аз вземам тези решения. То е за облекчаване на болката, я не за цялостното и премахване. Тя се обърна към мен:
— Знаех си, че трябва да имаме истински лекар.
Мело се обърна към мен:
— Значи прибавяш ванилия, когато слагаш какаото?
— Не. Прекалено е рано тогава. Прибавя се точно преди жълтъците.
— Преди жълтъците — повтори той, изумен от кулинарната тактика.
Разговорът продължи, докато водите на Лори изтекат. Тогава тя стана неоспоримият център на внимание.
С Лори се бяхме разбрали — без видеокамера. Според нея заснемането на благословения момент щеше да е проява на лош вкус. Освен това надминаваше техническите ми способности.
Въпреки това исках да присъствам, както, за да споделя радостта и да приветствам нашето първородно дете, така и за да докажа на баба Роуина, че няма да припадна и да си разбия носа, както тя твърдеше.
Точно когато водите на Лори изтекоха, медицинска сестра със скърцащи обувки влезе в стаята, сякаш придружавана от хор мишки, и съобщи, че ме викат спешно на телефона. Капитан Хю Фостър от полицейския отдел в Сноу Вилидж искал да говори с мен веднага.
Ще се върна след минута — казах на Лори.
— Задръж!
— Да, добре.
Вдигнах телефонната слушалка:
— Какво става, Хю?
— Изчезнал е.
— Кой?
— Кой мислиш? Бизо.
— Не може да е изчезнал. Не сте открили правилното дърво.
— Извини ме, Джкми, но си залагам лявата буза на задника, че само едно дърво е украсено с въжета и разкъсано палто с кожени ширити. Съберете всичките потъвания на сърцето ми тази нощ и ще се окажете на „Титаник“.
— Няма как да е използвал ръцете си — възразих аз. — Бяха на гърба му. Бях го вързал здраво. Как, по дяволите, е успял — сдъвкал е палтото си?
— Горе-долу, така изглежда.
Черният хамър бил оставен точно където им бях казал да го потърсят.
— Между другото — каза Хю — току-що разбрахме, че е бил откраднат преди дванайсет дни в Лас Вегас.
Няколко полицаи слезли през гората по следите на експлоръра. Когато открили, че Бизо е избягал, решили да извикат полицаи с кучета, но времето нямало да позволи такова разследване.
— Няма да стигне далече в този студ без палто — каза Хю. — Като мине пролетта, ще го открием мъртъв като динозавър.
— Не и него — отвърнах уморено. — Той е… различен. Той е като клоун на пружина, който всеки път изскача от кутийката.
— Не е извънземен.
— Не бих разчитал на това.
Хю въздъхна.
— И аз почти стигнах до това заключение. Обадих се на четирима колеги, които не са на работа. Ще дойдат в болницата за всеки случай.