Тай-пан

— В часа на плъха — отговори Маус.

— Тогава кажи му, че ще очакваме да получим документа от Ко-хонга тук, на това място, в часа на плъха, с подобаваща церемония.

Утре вечерта.

— Подобаваща церемония — чудесно, Дърк! Разполагаме с достатъчно време да им приготвим кърваво угощение!

Маус слушаше внимателно хопото.

— Казва, че Ко-хонгът ще предаде указа днес в часа на змията — значи седем часа сутринта. А всички варвари ще напуснат Селцето в часа на овцата — един часа следобед — още днес.

— Кажи му, че един часът следобед не ни оставя никакво време. Утре в часа на овцата.

— Той настоява да опразним Селцето днес в три часа следобед — в часа на маймуната, — а дотогава няма да ни закачат и ще можем да заминем невредими.

— Настоявай — утре, в часа на маймуната.

Хопото каза нещо в отговор и после излая една заповед към знаменосците. Вдигнаха носилката и процесията отново потегли.

— Нарежда да заминем днес в часа на маймуната, значи в три часа следобед.

— Да върви по дяволите!

Струан побесня. Процесията се отправи към улица Хог. Един от знаменосците застави Тай-сен да върви след носилката и всеки път когато той се спъваше, го налагаше с бухалката. Към потока, идващ от площада, се присъединиха още знаменосци. Останалите се разделиха на две групи. Едната се приближи към фабриката и преграда пътя към улица Хог, а другата бе разположена да охранява откъм запад. Постройката бе заобиколена от всички страни.

— Защо настояваш да заминем по-късно? — попита Брок.

— Просто преговарям.

— Знаеш много добре, че след случая с Тай-сен хопото трепери за кожицата си. Наистина какво ли те кара да останеш още една нощ, а? И без това повечето от нас заминават днес да купуват земя. Какво ще кажеш?

„Господи Исусе!“ — изтръпна Струан при мисълта, че Брок е прав. Какво да направя, за да дочакам среброто?

— Какво ще кажеш? — повтори Брок.

— Няма причина.

— Не, има и още как — сопна се Брок и влезе във фабриката.

Точно в часа на змията на площада се изсипа ново попълнение от кохонгски търговци, съпроводени от петдесет знаменосци, биещи гонгове. Охраната ги пропусна и затвори редиците си след тях. Джин-куа отново отсъстваше, но синът му — видният кохонгски търговец Хау-куа — беше тук. Топчест мъж на средна възраст, винаги усмихнат. Но днес бе мрачен, облян в пот и толкова уплашен, че едва не изпусна императорския указ, навит здраво на руло и пристегнат с яркочервена панделка. Колегите му търговци изглеждаха също обезумели от ужас.

Облечени в най-хубавите си рединготи, с бели шалчета и цилиндри, Струан и Брок бяха излезнали да ги посрещнат в градината. Струан бе гладко избръснат, а Брок бе сресал брадата си. В илиците им имаше забодени цветя. Знаеха, че тази церемония издига много авторитета им и намалява този на хопото.

— Така е — засмя се Брок дрезгаво. — Струан и аз ще получим скапания указ, но ако не се държим като тях, те могат да ни унищожат като мишки в капан, без да изчакат обещаното време. А, не, ще правим точно това, което ни каза Струан.