Тай-пан

— Няма да направите такова нещо.

— Време е, тай-пан.

— Няма толкова лесно да си купите спасение.

— Кой сте вие да съдите? — Маус започна да го избутва, но Струан стоеше на пътя му.

— Искам да кажа, че спасението е дълъг и мъчителен процес — каза той любезно. Два пъти преди бе забелязвал същата странност на Маус. Всеки път бе преди сражение с пирати. После, по време на самата битка, Маус бе хвърлял оръжието си и се бе отправял към неприятеля в религиозен екстаз, търсейки смъртта си. — Това е дълъг процес.

— Божественият… божественият покой не се постига лесно — измънка Маус със свито гърло, доволен, че е спрян. Мразеше се, че е доволен да бъде спрян. — Просто исках…

— Съвсем правилно. Известно ми е всичко за спасението — намеси се Мастърсън. Той допря длани, образувайки пирамида, в благочестив жест. — Господ да ни пази от проклетите неверници! Напълно съм съгласен, тай-пан. По дяволите целият този шум. А?

Маус се овладя с усилие. Чувстваше се гол пред Струан, който още веднъж бе проникнал до дъното на душата му.

— Вие сте прав. Да, прав сте.

— Кой ще проповядва Словото, ако вие загинете? — попита Струан, решен да не изпуска Маус от погледа си, в случай че наистина ги нападнат.

— Точно така — отвърна Мастърсън и шумно се изсекна.

— Какъв е смисълът да хвърлят един добър християнин на вълците? Тази сган не е в състояние да слуша проповеди след порядъчна порция камшик. Бог да ни закриля! Да ги вземат мътните, тай-пан, нали ви казах, че ще ни нападнат!

— Как ли пък не! — провикна се Роуч от другия край на стаята.

— Кой, по дяволите, те пита какво мислиш? Просто разговаряме с тай-пана и с преподобния Маус! — възмути се Мастърсън. После се бърна към Маус: — Хайде, помолете се за нас! Нали всички сме християни, за бога. — След това се втурна към прозореца. — Да можеше човек да види какво става навън!

Маус изтри потта от челото си. О, Господи Исусе! Смили се над нас! Нека сподвижници и мисионери продължат делото Ти! Благословен да си, че ми изпрати тай-пан — моите очи и съвест.

— Благодаря, тай-пан, — каза той.

Вратата зейна широко и в стаята нахлуха още търговци. Всички бяха въоръжени.

— Какво, по дяволите, става? Нещо не е наред ли?

— Никой не знае — отвърна Роуч. — Отначало всичко беше спокойно, после изведнъж започнаха да прииждат.

— Обзалагам се, че повече няма да видим горкия Еликсен. Сигурно нещастникът е загубил главата си — занарежда Мастърсън, изпълнен със злоба, и захвана да пълни мускета си. — Тази вечер ще изпукаме в леглата си.

— Млъкни, за бога! — извика Роуч.

— Виж го ти него, намерил с какво да ни утешава! — озъби се към Мастърсън едрият като бик търговец Вивиън. — Върви се изпикай в шапката си!

Другите търговци избухнаха в смях и тогава Горт си проби път към вратата.

— Ще взема моите главорези и ще пратя онези вън по дяволите!

— Не! — Гласът на Струан изплющя като камшик. — Още нищо не са ни сторили. Какво има, Горт? Уплаши се от няколко псуващи мъже?