Тай-пан
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Михайлова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:
— Какво?
— Жените на Джин-куа имат страхотна фризьорка. Много добре прави коса. Известна цял Квантунг. Много скъпа. Астрологът казал, джос добър. Много добър. Но да внимаваме със сгради.
— Рискувала си живота си да приказваш с гадатели и да си правиш косата? — прекъсна я той. — Че какво, по дяволите, й е на косата ти? Много си е хубава!
— Ти не разбираш тия работи, тай-пан — отвърна тя гласно. — Там аз чувам клюките. При фризьорката. — Тя взе ръката му и го накара да докосне косата й. — Ето, виж. Нали е много по-мека?
— Не! Не е! Пусто да остане, ако още веднъж излезеш, без да ме предупредиш къде отиваш, така ще те наплескам, че цяла седмица няма да можеш да седнеш.
— Само се опитай, тай-пан, пусто да остане! — каза тя и го погледна.
Той бързо я сграбчи и я понесе, боричкаща се, към леглото. Отметна робата и фустите й и така я плесна по задника, че ръката го заболя, и я бутна на леглото. Никога досега не беше й вдигал ръка. Мей-мей се нахвърли върху него от леглото и злобно замахна към лицето му с дългите си нокти. Един фенер се строши на пода, когато Струан отново я хвана здраво и поднови ударите си. Тя се изтръгна от хватката му и ноктите й се насочиха към очите му, като не улучиха с частица от инча и одраха лицето му. Той хвана китките й, обърна я, разкъса робата й и бельото и започна да я налага по задника с длан. Тя яростно се извиваше, опита се да го удари с лакът в слабините и отново замахна към лицето му. Като събра цялата си сила, той я прикова към леглото, но тя освободи главата си и впи зъби в предмишницата му. Той се задъха от болка и отново я удари с опакото на ръката си. Тя захапа по-силно.
— По дяволите, никога вече няма да ти се случи да ме ухапеш — процеди той през стиснатите си зъби. Нейните се впиха по-дълбоко, но той нарочно не издърпа ръката си. Очите му се насълзиха от болка, но той удряше Мей-мей все по-силно и по-силно, и по-силно, само по задника, докато ръката го заболя. Накрая тя отпусна челюсти.
— Недей… повече… моля… моля… — изхленчи тя и заплака във възглавницата беззащитна.
Струан си пое дъх.
— А сега се извини, че си излязла без разрешение. Задникът й, целият на петна и зачервен от ударите, се стегна и тя трепна в очакване на удара, но той не вдигна ръка. Знаеше, че духът на доброто възпитание изисква само да насочваш, не да пречупваш.
— Давам ти три секунди.
— Съжалявам… съжалявам. Ти ме удари, ти ме удари — ридаеше тя.
Той се надигна от леглото и разгледа раната, като поднесе ръката си към светлината на фенера. Зъбите на Мей-мей бяха проникнали дълбоко. Процеждаше се кръв.
— Ела тук — каза той спокойно. Тя не помръдна, а продължи да плаче. — Ела тук — повтори той, но този път гласът му я шибна като камшик и тя скочи. Той не погледна към нея. Тя бързо загърна остатъците от робата си и започна да се измъква от леглото.
— Не съм казвал да се обличаш! Казах да дойдеш!
Тя забърза към него. Очите й бяха зачервени. Пудрата и гримът се бяха размазали по лицето й.
Той се облегна здраво на масата с протегната ръка, отърси капките кръв и сипа бренди във всяка раничка.
Запали клечка кибрит и й я подаде.
— Сложи пламъка във всяка рана, една по една.
— Не!
— Една по една — заповяда той. — Човешкото ухапване е толкова отровно, колкото и на бясно куче. Побързай.
Бяха й необходими три клечки и с всяка една риданията се усилваха. Гадеше й се от мириса на горяща плът, но ръката й не трепна. И всеки път, когато брендито се запалеше, Струан стискаше зъби и не казваше нищо.
Когато свършиха, той плисна още бренди върху почернелите рани. Мей-мей намери гърнето и повърна. Струан бързо изля топла вода от чайника върху една кърпа и нежно потупа Мей-мей по гърба. Когато тя свърши, той внимателно избърса лицето й и я накара да изплакне уста с малко топла вода от чайника. После я вдигна на ръце, отнесе я до леглото и се приготви да излезе. Но тя се вкопчи в него и заплака с онези съкровени сълзи, които отмиват омразата.
Струан я милва и успокоява, докато заспи. После излезе и смени Брок.
По обяд се състоя още един съвет. Мнозина искаха да тръгнат незабавно. Но Струан надделя над Брок и убеди търговците да изчакат до утре. Те неохотно се съгласиха и решиха да се преместят в неговата кантора, за да се защитават взаимно. Купър и американците се върнаха в собствените си кантори.
Струан се качи в апартамента си.
Мей-мей страстно го приветства. Успокоени, те заспаха. Веднъж се събудиха едновременно. Тя го целуна сънливо и прошепна:
— Беше прав да ме набиеш. Виновна съм, тай-пан. Но никога не ме удряй, когато не съм виновна. Защото все някога ще заспиш и тогава ще те убия.