История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))
- Автор: Манчев Кръстьо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))». Краткое содержание книги:
Следващата имотна и влиятелна социална групировка в гръцкото общество, средната класа, буржоазията, е свързана повече с Европа, отколкото с Османската империя. Тя е много по-богата в сравнение със средната класа в коя да е друга балканска страна. Затова гръцката национална революция е и най-добре обезпечена с материални и финансови средства за своето успешно реализиране. Тази социална групировка естествено е заинтересована от националноосвободителното движение. Тя, разбира се, не е единно хомогенно съсловие. Неговият най-горен слой проявява колебание и нерешителност, като се стреми да развива националната революция в приемливи от неговата гледна точка социални рамки.
По-нататък следва народът — селячество, моряци, рибари, занаятчии, дребни търговци, нисше духовенство, наемници. Всички те са против османската социално-икономическа и политическа система и съставляват основната движеща сила на гръцката национална революция. При това всички очакват освен постигане на национална свобода получаване и на други облаги: едни — да се сдобият с плодородни земи, други — да се доберат до власт и да направят лична кариера, трети — да спечелят богатства или да заграбят плячка. Към народа следва да отнесем също така хората, които изпълняват мисията на посредници между Гърция и Европа в областта на знанието и идеите, в духовната сфера, сиреч интелигенцията. Такива хора Гърция има по-рано и в по-голям размер в сравнение с останалите балкански народи под османска власт. Те са, които пресаждат на гръцка почва идеите на европейското Просвещение и Френската революция.
Гърция има и немалко въоръжени хора. На първо място тук ще отнесем гръцкия флот — гръцките кораби кръстосват по Средиземноморието въоръжени (за да се защитават от пирати или сами да пиратстват). Освен това в гръцкото общество съществуват три вида други военизирани хора — клефти, арматоли и капои. Клефтите съответстват на българските хайдути. Те се въоръжават без разрешение от властите и ходят по планините на чети. Главният им мотив за четничество е личното отмъщение, а главен обект на нападенията — представители на османската администрация. Арматолите са призната от властите полицейска сила. Тяхното предназначение е да осигуряват обществения ред, да пазят проходите и да участват в преследване на клефтите. Капоите пък са полицейски части, набирани от провинциалните власти. Ръководителите и на трите формирования се наричат капетани. Докато клефтите преминават от един район в друг, то арматолите имат в подчинение определена област, наречена капетанлък, която се ползва с вътрешна автономия.
И така в началото на XIX век Гърция се оказва достатъчно „узряла“ за започване на своята национална революция: военизирани хора за започване на битката, образовани, подготвени и свързани с европейските идеи влиятелни люде за организиране на гръцка национална държава, народ, готов да се впусне в борбата за своето национално освобождение и достатъчно богата средна класа за материално и финансово обезпечаване на победата.
Филики етерия
В последните години на XVIII и началото на XIX век в гръцкото общество си пробива път идеята, че свободата на Гърция няма да е дело на външни сили, а трябва да се постигне от самите гърци чрез всеобщо въстание. За победа на едно такова въстание е необходима широка народна организация. И през 1814 г. се полага началото на такава организация: гръцки търговци създават в Одеса организация, която наричат Филики етерия (Дружество на приятелите). Тя се изгражда като строго конспиративна мрежа — с централно ръководство, с низови организации при разделяне на членовете на степени (побратими, препоръчани и йереи), с посвещаване, полагане на клетва, шифър за кореспонденция, псевдоними и пр. А целите й са да подготви и осъществи общо въстание за ликвидиране на османското господство и освобождение на Гърция.
В продължение на няколко години Филики етерия се масовизира и става мощна освободителна организация. Към нея се устремява най-будната и революционна част на гръцкото общество. В организацията влиза и водачът на полунезависимата област Мани в Пелопонес Петро Мавромихалис, към етеристите се присъединяват видни клефтски войводи (кап. Тодор Колокотронис и др.), основават се областни настоятелства — ефории, за ръководство на революционната дейност по места, събират се пари и оръжие. Централното ръководство на Филики етерия се премества в Цариград, по-близко до Гърция, назначават се апостоли, започва трескава подготовка за въстание.