История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))

В условията на общ въстанически подем са произведени избори и през декември 1821 г. започва работата си първото Национално събрание на Гърция в Епидавър. То приема декларация, с която отхвърля османското господство и провъзгласява независимостта на Гърция. В началото на януари 1822 г. Националното събрание приема конституция, която провъзгласява Гърция за република. Законодателната власт в републиката принадлежи на Националното събрание, а изпълнителната — на един изпълнителен съвет от 5 души, който от своя страна назначава правителство.

Гръцкото въстание се подготвя и избухва по инициатива и под ръководството на етеристите, т.е. емигрантската буржоазия и дребнобуржоазните слоеве в страната. Тези слоеве именно дават сила на демократичната тенденция в гръцкото въстание. Начело на тази тенденция застават споменатите по-горе дейци и войводи Колокотронис, Папафлесас и Мавромихалис. От лятото на 1821 г. към тях се присъединява Димитър Ипсиланти, брат на Ал. Ипсиланти, дошъл в Гърция да оглави въстанието. Към демократичната линия гравитират редица дейци и революционери, някои от които (Марко Боцарис, Георги Караискакис и др.) се проявяват и като блестящи организатори на народа в борбата му срещу непрестанните походи на султанските войски за потушаване на гръцкото въстание. Ръководството на събитията обаче все по-определено минава в ръцете на присъединилите се към движението земевладелци, корабопритежатели и едри търговци, които държат под свой контрол икономическия живот на Гърция. Тези слоеве пък стават социална основа на по-умереното и дори консервативно течение в гръцкото въстание. Начело на това течение застава видният фанариот и политик Александър Маврокордато.