Къртицата
- Автор: Николов Любомир
- Год: 1981
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Къртицата». Краткое содержание книги:
Но ето че годината завършваше. Отминаваха последните изпити и в един хубав летен ден всички се строяваха в дзора на академията, за да изслушат напътственото слово на ректора. Беловласият старец говореше за значението на всяка една наука, усвоявана тук, призоваваше достойно да се носи името на академията и преминаваше към онази част от речта си, която се очакваше с еднакъв трепет от всички, независимо дали бяха зелени първокурсници, или юначни представители на четвърти курс, за които почти всички препятствия оставаха назад.
— Започва най-отговорният момент от годината — обявяваше ректорът. — Сега вие ще трябва да приложите на практика онова, което сте научили до днес. За някои от вас това ще е за пръв път, други ще започнат четвъртия си изследователски полет. Задачите са ви известни. Но аз искам да ви напомня едно: това е само упражнение и нищо повече. Вие ще отлетите към далечни планетни системи, които още не са изследвани. Навярно в повечето случаи ще откриете безжизнени кълба, въртящи се около своите звезди. Малцина от вас ще намерят живот в края на полета си. А още по-редки са случаите, когато този живот ще е надарен с разум. Но във всички случаи вие сте длъжни да спазвате онези предпазни мерки, които се изучават още в началото на първи курс. За вас всяка планета е населена с разумни обитатели и вие трябва да проведете пълно изследване. Резултатите ще бъдат оценени след като се завърнете.
Обръщам се към всички вас, защото не знам кои ще бъдат онези щастливци, които ще се срещнат с истински разумна раса. Повтарям, това става крайно рядко, но в историята на нашата академия вече има два такива случая. Помнете, вашата задача не е да установявате контакт. Вие само трябва да узнаете колкото може повече за определената ви планета и да се върнете обратно. Знам, че ще се опитате да научите твърде много. Може би ще срещнете прекрасни картини или пък ще видите чудовищни неща, за които мислите, че са изчезнали завинаги. Не знам и не мога да предвидя. Само ще ви пожелая да проведете успешни полети и да се завърнете тук с нови знания и умения.
Четвъртокурсниците, които знаеха наизуст цялата реч, подаваха пример на останалите и последните приветствия на ректора потъваха в общи радостни възгласи. Церемонията привършваше и курсантите се втурваха към общежитията, за да приберат отдавна приготвения багаж.
От общежитията се разотиваха шумно, на групи по четирима, в които участвуваха по един представител от всеки курс. Това бяха екипите за полет. Като старши на командите, четвъртокурсниците отиваха до канцеларията да получат координатите на определената им планетна система. После целият екип се качваше в някой от претъпканите флайъри и потегляше към космодрума, откъдето щеше да започне полетът.
Нататък нещата вървяха нормално: старт, отдалечаване от Земята, скок през хиперпространството, уточняване на координатите. И най-после идваше вълнуващият момент, когато корабът влизаше в орбита около планетата и започваше изследването.
Един от тези кораби извърши откритието.
Бяха изминали вече три дни, когато седнал край илюминатора, четвъртокурсникът Антеро резюмира положението:
— Драги мои колеги, нещата са пределно ясни. Невероятният шанс се е паднал тъкмо на нас. Тази планета поразително прилича на Земята. Атмосферата почти не се различава от земната. Вярно, гравитацията е малко по-слаба, което обуславя разреденост на атмосферата, но това напълно се компенсира от повишеното съдържание на кислород.
— А радиоактивността? — запита третокурсникът Васил.
На черното лице на Антеро блесна белозъба усмивка.
— Елементарно. Ако си спомняш, в общата планетология е посочено, че при по-малки планети е възможно задържането на повече радиоактивни елементи в кората. Но това не е страшно. Радиацията не е кой знае колко силна. Достатъчно ще бъде преди приземяването да се подложим на кратка противорадиационна терапия…
— Ти искаш да се приземим! — възкликна Едуард с присъщата на първокурсниците боязливост.
— Естествено. Да не мислиш, че ще се върна само с тези резултати? Какво ще съобщя? Само общи данни — гравитация, възраст на планетата, магнитно поле, карта на континентите и тем подобни. А допълнително ще кажа: на планетата визуално се наблюдават градове и пътна мрежа, приборите откриха наличието на ядрени електроцентрали, засякохме многобройни радиопредавания. Не, тая няма да стане!
— Ще ни накажат — боязливо настоя Едуард.
— Не бой се, няма да ни накажат — заяви Антеро. — Все още аз съм старши на командата. Използувай момента, младо. Ще видиш чудеса! Ще се приземим на някой площад в най-големия град. Ще отворим вратата и ще се погледнем очи в очи с чуждата цивилизация.