Къртицата
- Автор: Николов Любомир
- Год: 1981
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Къртицата». Краткое содержание книги:
— Мога ли да чета тук?
Водачът на бунтовниците вдигна едновременно четирите си рамене, от което гърбът му заприлича на сложна планинска верига.
— Няма да ми пречиш, ако това имаш предвид. Аз и без това излизам и няма скоро да се върна. Ако огладнееш, под леглото има консерви.
С бързи, сръчни движения той се накичи с оръжие, натъпка няколко бомби в провисналите си джобове и без да се сбогува излезе от стаичката. Замислен над това, което му предстоеше, Васил постоя на едно място, сетне грабна цялата купчина брошури и като легна на кушетката, положи секретната литература върху гърдите си. Е, това вече беше друго… Привичните жестове го успокояваха. Жалката обстановка и слабото осветление не му пречеха да се почувствува както някога преди изпит, изпънат на дивана в своята стаичка.
Постепенно се съсредоточи напълно. Съвсем беше забравил къде се намира. Тишината, нарушавана само от лекото шумолене на страниците, създаваше онази позната атмосфера, която цареше в общежитията на Космическата академия в навечерието на първите изпити.
Всичко вървеше лесно и бързо. За десет минути прегледа първата брошура, захвана се с втората, посветена на обмяната на веществата и пътищата за нейното активизираме. Усвои и нея, зачете трета…
Беше преполовил купчината книги, когато успя да си състави обща представа за процеса на биологическата трансформация. И тази представа изглеждаше толкова невероятна, че той захвърли брошурите настрани, скочи от леглото и изтича в голямата зала.
Разтревожени от внезапното му появяване, неколцина бунтовници се хванаха за оръжието, но веднага познаха приятеля на Урман и се успокоиха. Васил не им обърна внимание. Сега го интересуваше само камерата. Застана пред големия пулт, ориентира се в схемата за действие и отчете максималните деления на циферблатите. Всичко беше наред… поне според книгите. Но ако беше истина, това означаваше много!
„Ето че излязох прав — помисли Васил. — Още там, в долината, макар че нищо не разбирах. Гравитация, радиация, агал… Това може да обясни много неща.“
Върна се в стаята на Урман, грабна останалите книги и потъна в четенето. Вече не се учудваше на нищо, само събираше изненадващите факти, за да състави една обща картина. Това приличаше на старинна главоблъсканица. Парче по парче, страница след страница Васил изграждаше една невероятна истина.
Последната брошура прочете с наслаждението на човек, който вижда как се потвърждават най-смелите му догадки. Когато погледът му пробяга по последния ред, той стана, разкърши се и внезапно усети, че е огладнял. Коленичи на пода, пъхна се под леглото и като се блъскаше в разни огнестрелни оръжия, измъкна пълен сандък с консерви. Дълго търси нож, докато накрая намери под възглавницата грамаден кинжал, остър като бръснач. Внимателно изряза капака на една консерва, накълца месото на кубчета и седна на кушетката. Вечеряше примитивно. За маса му служеха собствените колене, а при известна ловкост, кинжалът можеше да се използува вместо вилица.
Урман пристигна тъкмо навреме. Мълчаливо седна до Васил, извади от пояса си дълъг нож и като набоде едно парче месо, пъргаво го метна в устата си. Известно време в стаичката господствуваше съсредоточено мълчание. После консервата се изпразни. Урман меланхолично погледна лъскавото тенекиено дъно, покрито с белезникава мазнина. Посегна за нова кутия, но се отказа и само махна с ръка. Погледът му обиколи стаичката, спря се върху безредно нахвърляните брошури.
— Колко прочете?
— Всичките — каза Васил. — Преди малко ги свърших.
Широките зачервени от безсъние очи на Урман слисано се впериха в него.
— Как така… всичките?
— Е, доста се забавих — оправда се Васил, защото не беше разбрал смисъла на въпроса. — Но нещата бяха сложни и докато се оправя…
— Ти, човече, си феномен — възхитено каза Урман. — Какво научи?
Васил се поколеба. Не знаеше откъде да започне.
— Виж какво, Урман. Аз не съм от този свят.
— Така и предполагах. От Хамана ли идваш? Или си избягал от Зебара?
— Не ме разбра. Имах предвид целия този свят с всичките му държави. Идвам от звездите.
— Добре де — недоверчиво се съгласи Урман, който явно смяташе това за начин да се скрие истината.
Прибързаното съгласие не се хареса на Васил. Той помисли дали да задълбочи обясненията, но реши, че няма смисъл и продължи:
— Първото, което открих на вашата планета, беше повишената радиоактивност. Знаеш ли какво е това?
— Знам, знам — изръмжа Урман. — Продължавай.
Но Васил не успя да се върне към разказа си. Вратата на стаичката се отвори и на прага се появи нисък прегърбен човечец, облечен в изтъркани черни дрехи. Треперейки с цялото тяло, той прекрачи напред и едва избъбри: