Къртицата

Асансьорът ги спусна в дълбоките подземия под резиденцията. Те излязоха и закрачиха по ярко осветения коридор. Две вериги войници стояха край стените неподвижно, стиснали висящите на гърдите им автомати. Началникът на охраната чакаше в дъното на тунела до масивната стоманена врата.

— Отвори! — заповяда Кар.

— Слушам, господин съветник.

Задъхан от старание, възрастният офицер набра шифъра, завъртя колелото и дебелата врата бавно се отмести. Зад нея се разкри тясна стаичка с грапави бетонни стени, на които бяха прикрепени четири телекамери. В центъра, върху желязно легло спеше Базил. Ръцете и краката му бяха изпънати, прикрепени с белезници за пръчките на леглото.

„Този път няма да избяга! — тържествуващо помисли Кар. — Бурдан беше глупак, опитваше се да играе на либералност. Идиотщини… Само силата, само силата… Кой друг би провел толкова бързо акцията на контраразузнаването? Ако не бях аз, зебарците отдавна щяха да измъкнат Базил от страната. Нищо, господа… Почакайте само малко! Вие ще видите, че кормилото на Аткран е поето от желязна ръка.“

Главният лекар се приближи до леглото, разтвори дрехите на Базил и посочи с пръст малкия белег върху корема му.

— Можете да се уверите, господин съветник. Без медицинска помощ тази рана би довела до смърт за около половин час, но сега това е само спомен. Пациентът е здрав като мене и като… — той искаше да каже „като вас“, но навреме се сдържа и довърши — …като господин военния. Сега, както заповядахте, го държим под упойка.

— За колко време можете да го приведете в съзнание? — запита Кар, намръщен въпреки задоволството си.

— Само за няколко минути, господин съветник. Достатъчно е да наредите…

— В такъв случай нареждам. Докато се върна в кабинета си, пленникът трябва да се събуди, вие да сте напуснал камерата и вратата да бъде затворена.

Без да чака отговор, Кар се обърна и излезе. С асансьора се вдигна до шестия етаж и мина в своя кабинет. Не бързаше. Сега имаше много време. От стенното барче извади чаша и бутилка урбайско вино. Добри запаси беше създал онзи мръсник Бурдан. Виното с бълбукане се изля в кристалната чаша и изпълни кабинета с несравним аромат. Кар отпи съвсем малка глътка. После остави чашата на бюрото, отиде до стената и отмести декоративното пано, изобразяващо разгрома на зебарската армия при река Кибилай. Отзад мътно заблестя големият екран. Кар набра на пулта необходимата комбинация, седна зад бюрото и впери поглед към екрана, на който пленникът се мъчеше да стане от леглото.

Базил напрегна всички сили, опъна ръцете си надолу, но нещо се вряза в китките му. Той извъртя глава настрани и видя белезниците. Леко дръпване на краката беше достатъчно, за да изясни, че и те са прикрепени към леглото по същия начин. Тогава Базил се отпусна.

— Здравейте, господин Базил — отчетливо произнесе нечий глас.

Пленникът надигна глава, доколкото му позволяваше неподвижното положение, огледа малката килия и откри прикрепените към стената телекамери.