Дяволската колония

Въпреки това се наложи синът на капитана да направи няколко умели маневри, за да ги приближи достатъчно. Не след дълго Грей помагаше на Сейчан да се качи от лодката на хлъзгавата скала, където тя намести раницата си и се хвана за въжето. Загледан нагоре, Грей също нарами раницата си. Очакваше ги трудно изкачване. Изведнъж завидя на Монк за изкуствената му ръка. С добавените нововъведения той можеше да троши орехи с пръсти. Подобна хватка щеше да му свърши чудесна работа при дългото катерене.

Хулд също се беше качил в лодката и седеше при малкия външен двигател на кърмата.

— Ег ще поостанем наоколо да половим риба. Когато сте готови, свържете се по радиото и ще дойдем да ви вземем. Ако решите да пренощувате, също се обадете. Утре можем да се върнем по всяко време да ви откараме.

— Благодаря.

Грей се прехвърли от люлеещата се лодка на твърда земя. Макар и мокра, вулканичната скала бе груба и осигуряваше добро сцепление за кубинките му. Пътеката беше стръмна, но имаше предостатъчно места, където човек можеше да намери опора. Въжето служеше за допълнителна осигуровка.

Загледа се нагоре, възхитен от гледката. Сейчан се изкачваше равномерно и без да спира, бедрата й опъваха джинсите. Темпото й ясно показваше, че с радост се отдалечава от тъмните води долу.

Намиращият се на няколко метра под него Монк забеляза, че се е загледал, и подметна:

— Само италианската ти приятелка да не разбере, че зяпаш така.

Грей го изгледа намръщено. За щастие вятърът отвяваше повечето думи, преди да са стигнали до Сейчан. Не беше виждал Рейчъл Верона вече повече от четири месеца. Случайните им флиртове се разсъхнаха след повишаването й, което я закотви здраво в Италия, а неговите проблеми с родителите му направиха дългите пътувания до Рим за уикенда невъзможни. Продължаваха да поддържат връзка по телефона, но само толкова. Разделени от далеч по-широка от Атлантика пропаст, двамата осъзнаваха, че трябва да продължат напред.

Изкачиха скалите и се озоваха пред прекрасна панорама с треви и стърчащи от земята скали, покрити с мъхове и лишеи във всеки оттенък на зеленото. Лека мъгла пълзеше по чашата на вулканичния конус и хвърляше призматично сияние върху ландшафта.

Монк подсвирна.

— Все едно сме се озовали в някаква ирландска приказка.

Сейчан не беше толкова омаяна.

— Да идем да поговорим с хижаря.

Тръгнаха към двуетажната ловна хижа, сгушена вдясно от центъра на ливадата. Отляво, от най-високата част на острова, се спускаха големи скални тераси и нахвърляни безразборно канари. Грей се надяваше, че хижарят ще може да съкрати търсенето им.

Единствената постройка на острова бе облицована с дърво и имаше само няколко мънички прозореца. Приличаше по-скоро на обор и впечатлението се засилваше от кравите, които пасяха унило нагоре по зеления склон. От единствения комин на сградата се издигаше тънка струйка дим.