Дяволската колония

И намигна на Сейчан, но тя бе скръстила ръце на гърдите си и не изглеждаше особено развеселена. Според скалъпената им история те бяха изследователи от Корнел, работещи върху проучване на вулканични острови. Така обясняваха тежкия си багаж и интереса си точно към този остров.

Когато приближиха още, Хулд посочи скалите.

— Горе има ловна хижа, където можете да наемете стая, ако ви се наложи. Ако присвиете очи, сигурно ще я видите.

Грей се загледа и я откри. Хижата беше с прилични размери и покрив от сини плочи, закътана насред ливадата.

— Не знам обаче дали ще намерите свободна стая — каза капитанът. — Вчера привечер друго корабче откара една туристическа група. Чух, че били ловци от Белгия. Или май бяха швейцарци. Щели да отседнат за няколко дни. Освен тях компания ще ви правят само няколко говеда и обичайните кайри.

„Само това ни трябваше“ — помисли Грей. Предпочиташе да търсят източника на неутрино колкото се може по-тихомълком.

Сейчан рязко се дръпна от релинга и се блъсна в Грей, като едва не изгуби равновесие. Грей я подхвана.

— Какво има?

Изгубила дар слово, тя посочи морето. Висока черна перка цепеше вълните успоредно на корабчето. Докато Грей я гледаше, се появи втора, последвана от трета, четвърта и пета.

— Ей там има още — обади се Монк от другия борд. — Косатки. Цяло стадо.

Хулд изду гърди и махна с ръка.

— Не е необичайно. Нашите острови имат най-голямата популация косатки и делфини в цяла Исландия. Просто са любопитни и обичат да плуват пред носа. Или може би търсят да хапнат нещо. Често деля с тях рибата, ако уловът е добър. Казва се, че носело gangi pér vel, късмет тоест.

Не след дълго, след като не му бе предложена гощавка, стадото изчезна едновременно, подчинявайки се на някакъв беззвучен сигнал. Грей обаче забеляза, че Сейчан продължава да следи напрегнато водата, явно изнервена от големите хищници.

„Добре е да знам, че нещо може да разклати желязната й решимост“.

Докато траулерът заобикаляше южния нос на острова, Грей изучаваше внимателно целта им. Забеляза как вълните се разбиват в тъмните дълбини на вулканичните пещери, осеяли скалите. Ако далеч в миналото в някоя от тях е било скрито съкровище, прибоят и бурите отдавна би трябвало да са го унищожили. Най-добрата им надежда за успех бе на някое позакътано място, в магмена тръба или кухина във вътрешността.

Но къде да започнат търсенето?

Грей се обърна към капитан Хулд.

— За да разположим уредите си, трябва да влезем колкото се може по-надълбоко в недрата на острова. Да имате някакви предложения?