Дяволската колония
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546552396
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволската колония». Краткое содержание книги:
Лий Чайлд
Грей отвори портичката, мина през малката зеленчукова градина и почука на вратата. Никой не отговори и той натисна дръжката. Беше отключено. Но пък и защо трябваше да е иначе?
Отвори вратата.
Помещението беше тъмно и задушаващо топло след студения въздух навън. Пред ниска камина имаше покрита с драскотини и петна маса, която правеше помещението по-скоро място за срещи и трапезария. Самотният газен фенер върху нея осветяваше разтворени топографски и морски карти. Бяха разхвърляни, явно някой ги беше изучавал сериозно.
Грей разкопча якето си, за да може по-лесно да извади пистолета. Сейчан също се напрегна и в ръката й се появи кама.
— Какво има? — попита Монк.
Грей се огледа. Това място бе прекалено притихнало. Купчината карти напомняше повече за стая на военен съвет, отколкото за място, където се е обсъждал лов за забавление. От съседното помещение се чу тих стон.
Той извади пистолета и забърза натам, като се придържаше до стената и държеше оръжието насочено напред. Сейчан се промъкваше от другата страна. Монк зае позиция при прозореца, гледащ към района пред хижата.
Грей бързо надникна в задната стая и видя жилав старец, вързан за един стол, със счупен нос и сцепени разкървавени устни. Явно това беше Олафур Брагасон. Грей огледа по-внимателно помещението, преди да влезе. Нямаше никой друг.
Отиде при мъжа, който вдигна глава, щом чу стъпките му, и го погледна замаяно. После отново отпусна глава и изстена:
— Nei, nei… Казах ви всичко, което знам.
Сейчан се обърна към Грей.
— Май и някой друг е разбрал за емисиите на неутрино и ни е изпреварил.
Не беше нужно да назовава име. Но откъде Гилдията беше научила за острова? Жегна го подозрение, докато се взираше в нея. Нещо явно се бе изписало и на лицето му, защото Сейчан се вцепени от гняв, но Грей видя и болка в очите й. Беше направила много, за да докаже лоялността си. Не заслужаваше съмнението му.
Грей отиде до нея и докосна ръката й в мълчаливо извинение, но нямаше повече време да успокоява наранените й чувства. Махна на Монк.
— Ще претърся хижата. Помогни на хижаря. Трябва да го махнем оттук. Който и да е на острова, със сигурност ни е видял да приближаваме.
Отекна силна експлозия и прозорците задрънчаха. Грей се втурна към тях. Беше познал гърмежа на динамит.
Видя черен дим да се издига от скалите в средната част на острова. Ято черно-бели кайри се вдигна във въздуха, пляскайки уплашено с криле. Някой се опитваше да се добере до недрата на острова.
Някакво движение по-наблизо привлече вниманието му. От линията на канарите се появиха осем мъже и тръгнаха през ливадата — движеха се приведени и притичваха от скала до скала. Бяха въоръжени с карабини, оптичните мерници проблясваха на слънчевата светлина.
Ловците, за които бе споменал капитан Хулд. Само дето истинският лов тепърва започваше.
22:14
Префектура Гифу, Япония
Юн Йошида явно беше заспал на бюрото си. Събуди се със стряскане от почукване по вратата. Преди да успее да се опомни, Рику Танака нахълта в кабинета, следван по петите от Джанис Купър.
— Трябва да видите това — каза Танака и тупна на бюрото няколко разпечатки.
— Какво? Да не е имало ново изригване на неутрино? — Юн се поизправи в стола и си спечели болезнено прещракване в гърба. Беше излязъл от лабораторията долу преди три часа, за да приключи с бумащините в кабинета си, но купчината си бе останала на бюрото почти недокосната.
— Не… ами, да… всъщност не — запелтечи развълнуваният Танака и нетърпеливо махна с ръка. — Има някои слаби пикове. Следя ги, но не изглеждат много важни.
Доктор Купър го прекъсна:
— Не дойдохме заради това, доктор Йошида. — Обърна се към Танака. — Покажи му.
Танака заобиколи бюрото, избута настрана документите и вместо тях постави разпечатките.
— Следяхме изблика в Исландия. Нанасяхме резултатите на графика. Гледахме как пиковете от острова стават все по-чести.
— Вече го бяхте забелязали.
— Да. Знам. — Лицето на Танака почервеня. Определено не му харесваше да го прекъсват.
Юн си позволи да се наслади на мига.