Дяволската колония
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546552396
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволската колония». Краткое содержание книги:
Лий Чайлд
Стана. Беше в добро настроение, чувстваше се щедър.
— Ашанда още ли е с момчето? — попита той.
— В библиотеката са.
Това предизвика усмивката му. При положение че нямаше език, Ашанда определено не му четеше приказки.
— Какво да правя с момчето, след като заминете? — Стойката на Берн стана малко по-скована, може би защото знаеше какъв ще е отговорът.
Рафе махна пренебрежително с ръка.
— Оставете го тук. Живо и здраво.
Веждите на Берн се повдигнаха едва забележимо, което за мъж като него беше еквивалент на ахване от изненада.
Рафе му обърна гръб. Понякога е хубаво да бъдеш непредсказуем, да държиш подчинените си нащрек. Като се подпираше на бастуна си, той излезе от кухнята да вземе Ашанда. Помещението на библиотеката заемаше два етажа и бе пълно с подвързани с кожа книги, които вероятно така и не бяха отваряни, а само изложени фалшиво като всичко останало тук.
Ашанда седеше в голямо плюшено кресло. Детето беше заспало в обятията й и тя нежно галеше русите му къдрици с дългите си, неестествено силни пръсти и глухо тананикаше нещо. Звукът действаше успокояващо на Рафе. Познаваше го, както познаваше гласа на майка си. Усмихна се, върнат за момент в миналото, в щастливите летни нощи, когато спеше на терасата под звездите, топлен от тялото на лежащата до него Ашанда сред одеялата. Докато се оправяше от поредното счупване на някоя кост, често я беше чувал да тананика така, докато го прегръщаше. Беше като балсам, способен да успокои повечето болки и дори мъката на едно дете.
Не му се искаше да я прекъсва, но имаха график.
— Ашанда, ma grande, трябва да тръгваме.
Тя кимна — заповедта си беше заповед. Стана плавно, обърна се и нежно положи детето на топлата възглавница, като го сви на кълбо. Едва сега Рафе забеляза синините по гърлото и странния ъгъл, под който бе извита тънката шия. Всъщност момчето изобщо не спеше.
Ашанда отиде до него и му подаде ръка. Той я хвана и я стисна в знак на съчувствие. Знаела беше какво трябва да се направи, знаела беше какво щеше да заповяда в нормална ситуация. Беше действала колкото за свое добро, толкова и за доброто на детето, като му бе осигурила бърза и безболезнена смърт. Сърце не му даваше да й каже, че не е било нужно — поне не и този път.
Призля му.
„Наистина ли съм толкова предсказуем?“
Трябваше да вземе мерки срещу това, особено днес. Бяха го информирали за изригването на вулкана в планините, което потвърждаваше старите му подозрения. Трябваше да се действа бързо. Отново си погледна часовника.
„Като вихър“ — напомни си.
Нямаше време за губене. Трябваше да пипнат птичките, които му се бяха изплъзнали през нощта, трябваше отново да намери дирите им. Беше търсил решение през по-голямата част от нощта. Намери отговора в досието на Каи Куочийтс. Решението бе просто, от онези, които се случват всеки ден в дивата природа.
За свалянето на уплашената птичка му трябваше ястреб.
07:02
Възвишение Сан Рафаел
— Колко са мъртвите? — попита Пейнтър по сателитния телефон.
Крачеше напред-назад в основното помещение на най-голямото пуебло. В почернялото от дима огнище светеха въглени и се носеше горчивата миризма на препечено кафе. Ковалски седеше на пейка от борови трупи, качил крака на грубата дървена маса и отпуснал брадичка на гърдите си. Беше смъртно уморен от дългото шофиране.
Гласът на Роналд Чин звучеше дрезгаво и накъсано. Магнитните флуктуации и смущенията от изригващия вулкан нарушаваха цифровата връзка.
— Изгубихме петима души от Националната гвардия. И дори това е малка загуба — щяха да са много повече, но майор Райън успя да се свърже с тях и да им нареди да се евакуират. Все още не сме сигурни за броя на планинарите и туристите. Районът вече е отцепен и достъпът до него е забранен, така че да се надяваме, че всичко е наред.
Пейнтър се загледа в гредите на тавана. Пуеблото беше построено по традиционния начин — дъски, тръстиков покрив и замазка от камъчета и кал. Беше му странно да обсъжда раждането на нови вулкани в подобна обстановка.
— Добрата новина е, че изригването като че ли вече утихва — продължи Чин. — Минах над района с хеликоптер малко преди зазоряване. Потоците лава са спрели. Засега остава в рамките на пропастта и вече се втвърдява. Най-голямата опасност в момента са горските пожари. Екипите бързат да разчистят ограничаващи ивици, хеликоптерите изсипват вода. Може да се каже, че пожарът вече е ограничен.