Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
— Виждам, че разбирате от политика — каза сър Франсис. — И че всичко се развива в съгласие със споразумението ни. Че тя трябва да бъде възприемана като обичлива и миловидна, за да бъде обичана, за да се грижат за безопасността й.
— Дай боже — съгласи се Робърт, а после леко изцъка с език в знак на раздразнение, когато един тромав паж изпусна края на топа плат, който държеше, и той се провлече по посипания с пясък под на арената. — Вдигни го, момче! Цапа се!
— А помислихте ли за безопасността й в този ден? — пожела да се увери сър Франсис. — Повечето хора вече са чули, че папата е дал благословията си за покушение срещу нея.
Дъдли го погледна в лицето.
— Не мисля за нищо друго, освен за нейната безопасност — каза той рязко. — Нощ и ден. Не мисля за нищо друго, освен за нея. Няма да намерите по-предан човек на служба при нея. Мисля за нея така, сякаш от това зависи животът ми. Всъщност, животът ми наистина зависи от това.
Сър Франсис кимна.
— Не се съмнявам във вас — каза той искрено. — Но времената са тревожни. Знам, че Сесил има мрежа от шпиони из цяла Европа, за да залови всеки, който би могъл да дойде в Англия, за да я застраши. Но какво да кажем за англичаните? За някои мъже и жени, които минаваха за наши приятели? Хора, които може би дори точно в този момент мислят, че е техен дълг, техен свещен дълг, да я убият?
Робърт приклекна и започна да рисува с пръст по посипаната с пясък арена.
— Входът за кралицата е тук. Допускат се само членове на кралския двор. Търговците, гражданите на Лондон, обикновените дребни дворяни са тук: личната й гвардия им пречи да стигнат до нея. Чираците са тук, по-назад, тъй като те винаги създават най-големите безредици. Хората от провинцията, всички, които са дошли тук без покана, са още по-далече назад. На всеки ъгъл има въоръжен войник. Хората на Сесил ще обикалят сред тълпата, за да следят. Самият аз имам няколко доверени хора, които също ще обикалят наоколо и ще си държат очите отворени.
— Но какво ще кажете за заплахата от страна на нейните приятели? На дребните дворяни и благородниците? — попита тихо сър Франсис.
Робърт се изправи и изтупа ръце.
— Дай боже сега всички те да разбират, че дължат преданост преди всичко на нея, без значение как искат да отслужват литургията — направи пауза. — И да ви кажа честно, онези, в които бихте се усъмнили, са вече под наблюдение — призна той.
Сър Франсис се изсмя остро:
— От вашите хора?
— Главно от тези на Сесил — каза Робърт. — Той има стотици на тайна служба при себе си.
— Ето това е човек, когото не бих искал да имам за свой враг — отбеляза весело сър Франсис.
— Освен ако сте сигурен, че можете да спечелите — отвърна незабавно Робърт. Хвърли поглед през рамо и видя един паж да развива един флаг и да го вдига на пилон. — Ей, ти! Погледни какво правиш! Наопаки е!
— Е, ще ви оставя да се занимавате с това — каза сър Франсис, оттегляйки се, сякаш уплашен, че ще го пратят да се покатери на някоя стълба.
Робърт му се усмихна широко.
— Да. Ще ви повикам, когато работата приключи — каза той дръзко и закрачи към централната сцена. — Предполагам, че ще се върнете точно навреме за празненството, веднага щом цялата тежка работа бъде приключена. Ще участвате ли в турнира?
— Бога ми, да! Ще бъда много благороден, чист и безукорен рицар! Ще бъда самото въплъщение на рицарството. Сега тръгвам да лъсна щита си и да изгладя куплетите, които ще декламирам — обади се подигравателно сър Франсис откъм трибуната. — Запей и затананикай, хубавецо Робин!
— Трала-ла! — провикна се в отговор Робърт, като се смееше.
Той се върна към работата си, усмихвайки се на разменените реплики, а после изпита чувството, че го наблюдават. Беше Елизабет, застанала сама на платформата, която щеше да бъде украсена и издигната като кралска ложа, и загледана надолу към празните турнирни ограждения и посипаната с пясък арена.
Робърт се вгледа внимателно в нея за миг, и забеляза неподвижността й и леко сведената й глава. После вдигна един пилон за знаме, сякаш работеше, и мина бавно покрай кралската ложа.