Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
Децата следяха зорко да не пропуснат пристигането на своята леля Лизи и на лейди Дъдли: когато малката кавалкада се зададе нагоре по алеята, предната врата се отвори и те се изсипаха навън, като ръкомахаха и танцуваха наоколо.
Лизи Одингсел се смъкна тромаво от коня си и ги прегърна напосоки, а после се изправи да целуне зълва си, Алис, и брат си, Уилям.
После тримата се обърнаха и забързаха да помогнат на Ейми да слезе от коня.
— Скъпа ми лейди Дъдли, с удоволствие ви приветствам с добре дошла в Денчуърт — каза топло Уилям Хайд. — А да очакваме ли сър Робърт?
Сияйната й усмивка стопли всички тях.
— О, да — каза тя. — До две седмици, а аз трябва да потърся къща за нас и ние ще имаме имот тук!
Робърт, който минаваше през конюшнята на двореца Уайтхол по време на един от ежеседмичните си огледи, обърна глава, когато чу някакъв кон да се приближава бързо в тръс по настлания с калдъръм път. Видя как Томас Блаунт скочи от изтощената си кобила, хвърли поводите на едно конярче и се отправи забързано към помпата, сякаш спешно имаше нужда да облее главата си с вода. Робърт услужливо завъртя дръжката на помпата.
— Новини от Уестминстър — каза Томас бързо. — И мисля, че съм изпреварил всички останали. Може би ще представлява интерес за вас.
— Такива неща винаги представляват интерес. Информацията е единствената истинска валута.
— Току-що идвам от парламента. Сесил успя. Ще прокарат указа за промяната в църквата.
— Значи успя?
— Двама епископи са хвърлени в затвора, за двама се говори, че са болни, а един е изчезнал. Дори при това положение, той постигна мнозинство само с три гласа. Потеглих веднага щом преброих гласовете, и съм сигурен в това.
— Нова църква — каза Дъдли замислено.
— И нов глава на църквата. Тя ще бъде върховен управител.
— Върховен управител? — запита настойчиво Дъдли, поставяйки под въпрос странната титла. — Не глава?
— Това казаха.
— Това е странно — каза Дъдли, повече на себе си, отколкото на Блаунт.
— Сър?
— Кара те да се замислиш.
— Така ли?
— Кара човек да се запита какво ли може да направи тя.
— Сър?
— Нищо, Блаунт. — Дъдли кимна на мъжа. — Благодаря.
Той продължи нататък, извика на един коняр да премести въжето на един оглавник, довърши огледа си в състояние на сдържан възторг, после се обърна и тръгна бавно нагоре по стъпалата към двореца.
На прага срещна Уилям Сесил, облечен за пътуването до дома си в Тиоболдс.
— О, господин секретар, добър ден. Тъкмо си мислех за вас.
Дъдли го поздрави весело и го потупа по рамото.
Сесил се поклони.
— За мен е чест, че заемам място в мислите ви — каза той с ироничната вежливост, с която често си служеше, за да държи Дъдли на безопасно разстояние, и за да напомня и на двамата, че старите отношения между господар и слуга вече не важаха.
— Научавам, че сте възтържествували и сте постигнали промяна в църквата? — попита Дъдли.
„От къде, по дяволите, той знае това? Само аз знаех какво ще бъде гласуването. Дори още не съм получил доклада, за да ми съобщят, че е готово“ — запита се Сесил. „И защо той не може просто да танцува с нея и да язди с нея и да се грижи да е щастлива, докато успея безпрепятствено да я омъжа за граф Аран?“