Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
— Красив мъж — каза той, с което си спечели една усмивка от нея. — И добра стойка.
Тя пристъпи към него. Робърт, нащрек като хореограф за всяко движение в един танц, застана напълно неподвижно и я принуди да дойде при него.
— Значи се възхищавате на ерцхерцога, сър Робърт?
— Разбира се, възхищавам се на портрета.
— Много си прилича — каза отбранително посланикът граф фон Хелфенщайн. — Ерцхерцогът не е суетен, той не би искал един портрет да ласкае или да мами.
Робърт сви рамене с усмивка:
— Разбира се, че не — каза той. Обърна се към Елизабет: — Но как би могла една жена да избере мъж от рисувателно платно и боя? Никога не бихте избрали кон по този начин.
— Да, но ерцхерцогът не е кон.
— Е, аз бих искал да знам как се движи конят ми, преди да се подам на желанието да го притежавам — каза той. — Бих искал да го обуча как да се движи. Бих искал да знам как се чувства, когато го галя, как се усеща под ръката ми, когато го гладя по шията, докосвам го навсякъде — зад ушите, по устните, зад краката. Бих искал да знам доколко е готов да се подчинява, когато съм върху него, когато е между краката ми. Знаете ли, бих искал дори да опозная мириса му, самия аромат на потта му.
Тя ахна леко, когато си представи картината, която той й рисуваше — толкова по-ясна, толкова по-интимна, отколкото матовата боя на платното пред тях.
— Ако бях на ваше място, щях да си избера съпруг, когото познавам — каза й той тихо. — Мъж, когото съм изпитала със собствените си очи, със собствените си пръсти, чието ухание ми е харесало. Щях да се омъжа само за човек, когото знам, че мога да пожелая. Мъж, когото вече желая.
— Аз съм девица — каза тя, с едва доловим глас, като леко дихание. — Не желая никой мъж.
— О, Елизабет, лъжете — прошепна той с усмивка.
Очите й се разтвориха широко при тази негова дързост, но тя не го възпря. Той прие мълчанието за насърчение, както винаги.
— Лъжете — желаете един мъж.
— Не и такъв, който е свободен да се ожени — изстреля тя в отговор.
Той се поколеба.
— Бихте ли искали да съм свободен?
Изведнъж тя наполовина извърна глава от него и той видя, че я беше загубил в полза на обичайното й кокетство:
— О, за вас ли говорехме?
Той мигновено отстъпи.
— Не. Говорим за ерцхерцога. А той наистина е красив млад мъж.
— И подходящ — вметна посланикът, чул само завършека на приглушения им разговор. — Много начетен. Английският му е почти съвършен.
— Сигурен съм — отвърна сър Робърт. — Моят също е забележително добър.
През този април Ейми цъфтеше. Всеки ден излизаше на кон с Лизи Одингсел или Алис, или Уилям Хайд, за да оглежда земя, която можеше да се купи, гори, които можеха да бъдат изсечени, за да се разчисти място за къща, или ферми, които можеха да бъдат преустроени.
— Няма ли той да иска нещо по-внушително от това? — попита я Уилям Хайд един ден, докато обикаляха един имот от двеста акра с красива, покрита с червени керемиди фермерска къща в средата.
— Ще преустроим къщата, разбира се — каза Ейми. — Но не ни трябва голям палат. Той беше очарован от къщата на братовчедка ми в Камбъруел.
— О, къща на търговец в града, да — съгласи се господин Хайд. — Но няма ли той да иска някое място, където може да приема и забавлява кралицата, когато дворът пътува? Дом, в който може да приема целия двор? Голяма сграда, по-скоро като Хамптън Корт, или Ричмънд?
За момент тя изглеждаше доста потресена.
— О, не — каза. — Той иска нещо, в което да си бъдем у дома, което ще създава усещането за истински дом. Не огромна, величествена сграда, подобна на дворец. Освен това кралицата несъмнено би отседнала в Оксфорд, ако идва в тази част на страната, нали?
— Ако иска да ловува? — предположи Алис. — Той е началник на нейната конница. Няма ли да има нужда от достатъчно земя за голям ловен парк с елени?
Увереният смях на Ейми зазвъня като камбанки:
— Ах, вие сигурно бихте искали да купя Ню Форест! — възкликна тя. — Не. Това, което искаме, е къща като моя дом в Норфолк, но само малко по-голяма. Някое място като Фличъм Хол, който едва не купихме, само че малко по-внушително и по-голямо. Постройка, към която може да добавим едно крило и голяма порта, така че къщата да стане красива. Той няма да иска нищо повече, и с градини за удоволствие, разбира се, и естествено, с овощна градина и езеро с риби, и хубави гори, и хубави места за езда, а останалото ще бъде земеделска земя, и той ще развъжда коне за кралския двор. Той прекарва цялото си време в дворци, ще иска да се прибере у дома в къща, която създава усещането за дом, а не за величествена катедрала, пълна с актьори, на каквото приличат кралските дворци.