Огньовете на сатаната

Корбет поспря, за да отпие от чудесното вино, което Сийгрейв им беше поднесъл, погрешно заключавайки, че секретарят е дошъл само на посещение от учтивост.

— Аз пък — удари се Корбет по гърдите — направих грешка. Помислих си, че може да са тамплиерите. Те вечно подават молби за разрешения да ремонтират сградите си в Йорк, имат лиценз за внос на стоки от чужбина и разбира се, притежават свои собствени топилни и ковачници. Но защо биха рискували да си навлекат кралския гняв?

Корбет направи пауза. Изпитваше искрено съжаление към този дебел търговец, огънал се пред алчността си.

— Същото обаче важи и за теб, мастър Сийгрейв. Ти имаш поне две топилни в „Зелената мантия“. Също така си подал молба за разрешително да строиш върху съседна пустееща земя. Преди да напусна Фрамлингъм, огледах внимателно сметките на управителя. Ти си предложил цена, далеч надвишаваща пазарната, за празния парцел от другата страна на хана ти.

Сийгрейв отвори уста да проговори, но вместо това покри лицето си с ръце.

— Всъщност грешката ми беше — продължи безмилостно Корбет, — дето приех, че виновникът е кандидатствал за разрешително да внася стоки от чужбина. Но като личен винар на краля за Йорк, ти не се нуждаеш от подобно разрешително. Чуждестранните кораби докарват виното по Уз, разтоварват бъчвите си и ти им плащаш с тези златни монети.

— В действителност съседното парче земя не ти трябва, за да строиш на него други сгради — намеси се Ранулф, — а защото смяташ, че там може да откриеш още съкровища.

— Само че си допуснал една грешка — добави Корбет. — Използвал си едни и същи калъпи и за восъчните печати, и за златото. По ръбовете на някои от златните монети се е набил червен восък.

— Има и други търговци — измънка Сийгрейв, без да вдига очи. Сетне дръпна ръка от плота и Корбет видя потните следи, оставени от пръстите му.

— Мастър Сийгрейв — обади се Клавърли. — Ти си виден гражданин. Същински принц сред търговците. Ханът ти се е прочул, не само в Йорк, но и далеч извън стените на града. Роден си и си отраснал тук. Чувал си легендите: как някога римляните са построили на това място голям град и как преди царуването на Алфред викингите са си направили тук крепост, в която трупали плячката си. Тук не е необичайно да се намерят няколко чаши и монети. По какво си изровил ти?

— Можем да си отидем — прибави Корбет — и да се върнем с кралските войници. Те ще обърнат целия хан и ще разровят всеки сантиметър земя. — Той се наведе над писалището. — Погледни ме, мастър Сийгрейв.

Търговецът вдигна уплашен поглед.

— Толкова лесно ми се струваше — избъбли той. — Различни търговци, по различно време. Знаех, че ще си държат езика зад зъбите. Все пак, сър Хю, кой възразява да му се плаща в злато? Но вие сте намерили восък, набит в ръбовете?

Корбет кимна.

— Е, Бог знае как е попаднал там.