Огньовете на сатаната

„Знай, че идваме и изчезваме, преди да си усетил, и никак не ще ни попречиш.

Знай, че каквото заграбиш, ще се изплъзне от ръцете ти и ще се върне при нас.

Знай, че си ни в ръцете и не ще те пуснем, докато не си разчистим сметките.“

— Това е предупреждението на убиеца.

Корбет сложи пергамента на масата пред Великия магистър. Дьо Моле го огледа.

— Сър Хю? — попита той. — Възможно ли е Бадълсмиър да е бил убиецът? Спомнете си онази сутрин, когато влязохме в Йорк. Тогава Бадълсмиър беше със Скудас.

— Но се върна във Фрамлингъм с нас — вметна Симс. — Не би могъл да бъде в Йорк, когато Корбет е получил предупреждението или е избягнал на косъм стрелите на убиеца.

— Вярно е — отвърна дьо Моле. — Но Скудас е можел. Той се върна много по-късно същия следобед… Беше генуезец по рождение, професионален стрелец с арбалет.

— А това — Бранкиър вдигна едно пожълтяло късче пергамент, което беше извадил от дисагите — е разписка с подписа на Мърстън, с която удостоверява получаването на някакви суми.

— Да не се опитвате да кажете — рече Корбет, като погледна разписката и я подаде на дьо Моле, — че Бадълсмиър и любовникът му Скудас са били убийците?

— Звучи логично — отвърна предизвикателно Бранкиър.

— Да, така е — заяви дьо Моле. — Бадълсмиър е бил недоволен. Той е познавал асасините и техните тайни. Присъства на събранието в Париж, след което бе извършено покушението на Филип Френски. Беше в Лондон, когато посланието на убийците бе забито във вратата на катедралата „Сейнт Пол“. Знаеше, че кралят ще влезе в Йорк и по какъв маршрут ще мине. Неговият любовник Скудас е дал на Мърстън, най-вятърничавия измежду нас, много пари. В дисагите на Скудас има копие от посланието на онази секта, заедно с карта на Йорк. А и Скудас беше професионален стрелец.

— Но защо? — рече Корбет. — Защо е избухнал огънят в стаята на Бадълсмиър? И защо двамата със Скудас не са се опитали да избягат?

— Не мога да отговоря на този въпрос — отвърна Великият магистър. — Може би са държали при себе си нещо, с което не са могли да се справят.

— Някой от вас да е виждал Бадълсмиър снощи? — попита Корбет.

— Да, да, аз го видях — отвърна Бранкиър. — Вечеряхме заедно. — Той се усмихна изнурено. — Довършихме отличното вино, което донесохте. Бадълсмиър много обичаше вино. Винаги отнасяше по една малка кана в стаята си.

— А Скудас? — попита Ранулф.

— Сър Хю! — възкликна Легрейв. — Ние сме воинска общност, обвързана с клетви и правилник за дисциплина. Въпреки това сме свободни мъже. Орденът е нашето семейство; естествено е да се създават приятелства. Не си пъхаме носа в чуждите работи. Имаме си достатъчно главоболия и без да проверяваме къде ходи и какво прави всеки от нас.