Огньовете на сатаната

— Значи всеки от тях е можел да се промъкне в хана близо до „Тринити“, където се е спотайвал Мърстън?

— Да, можели са — отвърна Клавърли. — А, и още нещо. — Помощник-шерифът отпи глътка вино. — Доста по-късно следобед стражите при Ботъм Бар си спомнят как един сержант-тамплиер, същият русокос младеж, когото са видели да се разхожда с Бадълсмиър, напуснал града. Яздел бързо и крещял на хората да се отдръпнат от пътя му.

Корбет въздъхна.

— Това би трябвало да е Скудас, който също е мъртъв. Значи знаем, че всички тамплиери, включително Бадълсмиър, са били в Йорк, когато е станало покушението над краля. Известно ни е, че са били разделени, но са се срещнали пред Ботъм Бар и са напуснали града, преди аз да получа предупреждението на моста над Уз. Определено вече ги е нямало, когато скритият стрелец се опита да ме убие. Единственият тамплиер в града по това време е бил Скудас.

Корбет приседна на ръба на леглото си. „Възможно ли е“, помисли си, „хората, които стоят зад тези нападения — Бадълсмиър и Скудас — вече да са мъртви? И затова ли Бадълсмиър е напуснал града заедно с дьо Моле; за да си осигури алиби, докато неговият приятел и любовник Скудас извърши покушението?“ „Ако е така, — рече си той, като се опита да потисне радостното вълнение, което погъделичка стомаха му, — значи няма да има повече убийства и мога да докладвам на краля, че всичко е приключило.“ Секретарят погледна двамата си събеседници и промърмори:

— Може ли да ме оставите за малко сам?

Клавърли пресуши на един дъх чашата си.

— Имам и още едно съобщение.

— Да?

— Един прокажен, неизвестен рицар, умира във Францисканската болница. Той твърди, че е бил тамплиер, и желае да говори с теб.

— Тамплиер, прокажен! — възкликна Ранулф. — Възможно ли е той да е тайнственият конник, видян в гората до пътя за Ботъм Бар?

Клавърли сви рамене.

— Виж — усмихна се уморено Корбет. — Ранулф ще се погрижи за теб. Но не се отдалечавай. Може да се наложи да си тръгнем бързо.

Когато те излязоха от стаята, Корбет се опита да подреди мислите си. Всички доказателства сочеха, че Бадълсмиър е виновен, но все пак нещо липсваше. Само дето умът му бе твърде претоварен, за да улови и задържи тази подробност. Най-важното бе да отиде в Йорк и да посети болницата за прокажени. Корбет вдигна донесения му от Клавърли списък и порови за златната монета в кесията си. Изведнъж се поспря, понеже се сети за виното, което беше донесъл във Фрамлингъм, и отново се втренчи в списъка.

— Разбира се! — възкликна задъхано. — In vino veritas: във виното е истината!