Стъклени гейши
- Автор: Куин Сузана
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692992
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стъклени гейши». Краткое содержание книги:
За Стефани работата в квартала за забавления „Ропонги” в Токио изглежда неустоимо привлекателна и доходна. Компаньонка в бар? Защо не! Съвременна гейша - приятен флирт с богати бизнесмени, изискани питиета, отлично заплащане и... никакъв секс. Приятелките й от училище Джулия и Анабел печелят много и твърдят, че всичко е напълно безопасно.
Да започне е лесно - клубовете търсят красиви европейки. Но почти веднага Стефани осъзнава, че Анабел е изчезнала, а Джулия се е превърнала в развалина. Зад блясъка и шума на нощните заведения се крие една перфектно смазана машина, която осигурява всякакви удоволствия на клиентите. Алкохолът и дрогата са неразделна част от живота.
Докато търси Анабел, Стефани се запознава с властната и харизматична Мама сан, която знае всичко за мъжете. И занаята. Историята на секс индустрията, разказана от нея пред английски журналист, се превръща в бестселър. Затова, когато Стефани „открадва” клиент от клуба и, за да изкара повече пари, тя си създава сериозен враг. Опасността става още по-голяма, когато младата жена неволно попада на етажа, където определено се вършат нередни неща. Стефани осъзнава, че трябва да напусне „Ропонги” възможно най-бързо. Ако иска да се върне в реалността.
*
Вдъхновена от истински случай, тази книга ще се запомни с емоционалното напрежение и усещането за автентичност.
Запознайте се с тъмната страна на Токио!
С обич,
Анабел
Стеф притисна глава върху дневника. По всичко личеше, че „Джейнс“ наистина е гадно място, но по-интересен беше фактът, че на даден етап от живота си Анабел действително беше работила там. Жалко, че в дневника липсват дати... Дали Анабел бе работила в „Джейнс“ едновременно с Джулия? Още ли бе там? Дори за миг не можеше да повярва, че ако Анабел все още работи в „Джейнс“, Джулия не знае за това.
Обзета от внезапен импулс, Стеф прелисти страниците да провери последните записки. Там може би имаше някаква информация за последната месторабота на Анабел, а дори и някакъв адрес. Оказа се обаче, че на последния лист имаше само кратък списък:
БВ+Л
ВТ+ЗЛ
Р&К+САЩ
Предпоследната страница беше пълна с объркани драсканици, много по-трудни за разчитане от предишните записки. Стеф се опита да ги разчете, но в тях нямаше нито една дума, която да прилича на адрес или име на клуб с компаньонки. Отказа се и затвори дневника.
Ако по някакъв начин успея да си намеря работа в „Каламити Джейнс “, със сигурност ще мога да разбера дали Анабел все още работи там. Или да разпитам момичетата за сегашния й адрес. А самата аз ще съм в един от най-добрите клубове на „ Ропонги “ и ще мога да спечеля наистина сериозни пари...
Приготви се да почете още малко, но вратата силно се блъсна в стената и стаята се изпълни със задушливия аромат на парфюм и алкохол. Стеф затвори дневника и го скри под възглавницата си.
- Имам нужда от сън - обяви Наталия и изгаси лампата.
33.
Приличам на вампир, помисли си Стеф, поглеждайки се в огледалото. Бузите й имаха зеленикав цвят, очите й бяха подути, а в устата си имаше вкус на вкиснало мляко и водка.
Наближаваше седем вечерта. Беше се събудила преди около два часа. В момента се намираше в тоалетната на „Синатра“ и полагаше работния си грим. Когато стана от леглото, навън вече се мръкваше. Дискотеката на приземния етаж работеше с пълна сила. Ядосана, че се беше успала, тя пъхна дневника на Анабел в раницата си и изскочи навън. Намеренията й бяха да прочете още няколко страници по време на работа.
Когато пристигна, момичетата вече се бяха погрижили да не й оставят дори сантиметър свободно място в стаята за преобличане. Затова беше принудена да се подготвя в миниатюрното пространство с размерите на тоалетна в самолет.
Тоалетната за клиенти беше съвсем друга работа - просторна, облицована с мрамор и позлатени стойки за тоалетна хартия, с ароматизатори в стъклени вазички. За разлика от нея помещението за компаньонките беше мръсно и тясно. Над чинията беше прикрепен позеленял от влага подвижен душ, а мивката беше поставена така, че заплашваше с нараняване в коленете при всяко обръщане. Пластмасовата врата се разтърси от силни удари.
- Побързай!
Стеф отвори и се озова очи в очи с Частити, кръстосала мършави ръце пред гърдите си. Пръстите й държаха някаква летва, вероятно част от сценичния подиум. Все още не беше покрила татуировките си и Стеф успя да зърне на ръката й нескопосано изрисуван елф, под който със зеленикав туш беше изписано името „Тами“.
- Пак ли си с тази рокля? - попита тя, докато се напъхваше в тясната кабинка. - Мисля, че е крайно време да смениш плочата, защото разваляш имиджа на клуба.
- Гледай си работата! - отряза я Стеф и понечи да тръгне към служебната маса, но Хиро се изпречи на пътя й.
- Не може отново да носиш тази рокля, Стеф чан.
- Частити ли ти го каза?
- Не - поклати глава Хиро. - Мама държи момичетата всяка вечер да са с различни тоалети. Вчера тя не беше на работа, а ти все още си нова... Дадох ти шанс. Но тази вечер Мама е тук и няма да ти позволи да работиш със същата рокля.
- Моля те, Хиро!
- Вземи назаем някаква рокля, но побързай. Ако след три минути не си на служебната маса, ще бъдеш глобена.
В стаята за преобличане имаше три момичета - пясъчноруса, платиненоруса и леденоруса. Стеф беше научила имената им едва предишната нощ: Били, Кристияна и Хелена съответно от Израел, Чехия и Русия.
- Къде е Дженифър? - попита Стеф.
Кристияна и Били не й обърнаха внимание, благоволи да й отговори само момичето с леденорусата коса, Хелена.
- Дохан - каза тя кратко и продължи да нанася червило по устните си. Беше висока и добре сложена, с надменно лице и добре очертана брадичка.
- Някоя от вас има ли рокля, която може да ми заеме? -попита без повече увъртания Стеф.