Стъклени гейши
- Автор: Куин Сузана
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692992
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стъклени гейши». Краткое содержание книги:
За Стефани работата в квартала за забавления „Ропонги” в Токио изглежда неустоимо привлекателна и доходна. Компаньонка в бар? Защо не! Съвременна гейша - приятен флирт с богати бизнесмени, изискани питиета, отлично заплащане и... никакъв секс. Приятелките й от училище Джулия и Анабел печелят много и твърдят, че всичко е напълно безопасно.
Да започне е лесно - клубовете търсят красиви европейки. Но почти веднага Стефани осъзнава, че Анабел е изчезнала, а Джулия се е превърнала в развалина. Зад блясъка и шума на нощните заведения се крие една перфектно смазана машина, която осигурява всякакви удоволствия на клиентите. Алкохолът и дрогата са неразделна част от живота.
Докато търси Анабел, Стефани се запознава с властната и харизматична Мама сан, която знае всичко за мъжете. И занаята. Историята на секс индустрията, разказана от нея пред английски журналист, се превръща в бестселър. Затова, когато Стефани „открадва” клиент от клуба и, за да изкара повече пари, тя си създава сериозен враг. Опасността става още по-голяма, когато младата жена неволно попада на етажа, където определено се вършат нередни неща. Стефани осъзнава, че трябва да напусне „Ропонги” възможно най-бързо. Ако иска да се върне в реалността.
*
Вдъхновена от истински случай, тази книга ще се запомни с емоционалното напрежение и усещането за автентичност.
Запознайте се с тъмната страна на Токио!
Стеф се обърна. Хиро водеше Амир към една от масите. -Да.
- Него съм го виждал да се върти из „Ропонги“. Кофти човек. Гледай да си плати сметката. А сега се връщай, за да си нямаш неприятности. - Люк й се усмихна за довиждане и клекна зад бара.
- Много ти благодаря, че правиш това за мен - каза Стеф и седна срещу Амир.
Хиро ги беше настанил на една от най-лошите маси в далечния ъгъл на заведението. Около нея дори нямаше канапета, а само обикновени столове с възглавнички.
- Няма проблем - отвърна Амир, поръча бутилка вино и се приведе напред с разкрачени крака. - А сега ми разкажи за себе си.
- Не е ли по-добре ти да ми разкажеш нещо за себе си?
- Сигурен съм, че ти си много по-интересна - усмихна се Амир, разкривайки два реда безупречно бели зъби върху загорялото си лице. В усмивката му имаше нещо демонично, особено на слабата светлина. Мускулчетата над веждите му изпъкваха, а добре очертаните скули хвърляха тъмни сенки.
- Не съм, повярвай ми - отвърна тя.
Хиро се появи с бутилка червено вино и две чаши. Стеф взе бутилката и напълни едната, внимавайки да не се разплиска. Спомнила си за чаената церемония, тя вдигна салфетката и старателно избърса бутилката, след което придърпа една подложка и постави чашата върху нея. Амир я гледаше с одобрение, лицето му започна да се отпуска.
- Кажи ми защо си дошла в Токио - подхвърли той. -Подобни истории винаги са интересни.
- Като всички останали - да започна нов живот.
- Някаква по-конкретна причина?
- У дома допуснах няколко грешки и искам да започна на чисто. Но нека да говорим за теб, може ли? - Стеф усещаше присъствието на Хиро в здрача наоколо. Не обслужваш клиентите, а само се напиваш и вдигаш шум, беше й казал той. - Какво те доведе в Токио? Ясно е, че не си роден тук.
- Аз съм от Иран - отвърна Амир. - Дойдох, за да спечеля пари. У дома имам син и желанието ми е да го осигуря за цял живот. Надявах се, че тук ще е по-добре, но...
- Не е, така ли? - довърши Стеф.
- По-добре е, но само понякога. Но това няма значение, защото не мога да се върна, дори и да искам. - Изправи се на крака и добави: - Отивам до тоалетната.
Когато се върна, на едната от ноздрите му имаше следи от бял прашец.
- С какво се занимаваш? - попита Стеф.
- Какво правят иранците в Токио? - отвърна с въпрос Амир, облегна се назад и сложи ръце на тила си. - Печеля от продажбата на бял прах. - Подсмръкна и отметна глава. -Ако ти трябва нещо, мога да ти помогна.
- Благодаря за предложението - отвърна Стеф. - Но в момента нямам пари дори за наема.
- Намери си добър клиент и той ще плати - рече Амир. -Аз продавам на повечето от момичетата, които работят тук. Имам предвид „Грийнграс“, „Джейнс“ и стриптийз баровете. В повечето случаи плащат клиентите им.
- Често ли обикаляш из „Ропонги“?
- Всяка вечер.
- Случайно да си срещал момиче на име Анабел?
- Анабел? Разбира се. Доскоро работеше тук. - Амир вдигна ръка и стисна ноздрите си с два пръста.
- Наистина ли? - приведе се напред Стеф. - А случайно да знаеш къде е в момента?
- Не съм я виждал от доста време. При последната ни среща беше в компанията на лоши хора. Якудза, местните гангстери.
- Лоши хора? - изтръпна Стеф. - Но тя все още е в „Ропонги“, нали?
- Предполагам, ако говорим за едно и също момиче. Беше много навътре в пиенето и дрогата.
Стеф си спомни за сладкото и скромно девойче, което рисуваше сърца по тетрадките си и изпращаше ръчно направени картички за рождените дни на приятелките си.
- Мисля, че става въпрос за друго момиче - тръсна глава тя. - Анабел не беше такава.
- Провери в „Джейнс“. За последен път я видях в „Холивуд“, но може би вече работи за „Джейнс“.
- Наистина ли? Там работи друга моя приятелка, казва се Джулия. Би трябвало да ми каже за Анабел, ако е била там.
Да, ама Джулия явно не изгаря от желание да говори за клуба си. Може би се страхува от конкуренция и е отблъснала и Анабел.
- Австралийката Джулия?
- Не, тя е англичанка.
- Мислех си, че е австралийка. Сигурна ли си, че нямаш нужда от помощ? Успя ли вече да опиташ кристали? Аз предлагам качествена стока, питай когото пожелаеш.
- Благодаря, добре съм.
- Мога да ти отпусна и кредит. Правя го с много момичета. А можеш да плащаш и по другия начин. Куп мъже са готови да дават добри пари за компанията на красиви мацета. Хубави, чисти... Ако искаш, мога да те свържа.