По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
Всеки път. когато телефонът звъннеше, Джайлс очакваше обаждане от журналист. „Сър Джайлс, разполагаме с едни снимки и питаме дали бихте коментирали. “
Телефонът иззвъня и той с неохота вдигна.
— Търси ви някой си мистър Пенгели — каза секретарката му.
Пенгели. Трябваше да е бащата на Карин. Дали и той не участваше в постановката?
— Свържи ме — каза Джайлс.
— Добър ден, сър Джайлс. Казвам се Джон Пенгели. Обаждам се да ви благодаря, че сте помогнали на дъщеря ми при посещението си в Източен Берлин. — Същият лек западноанглийски акцент. — Току-що прочетох писмото, което сте били така любезен да препратите. Първото, което получавам от нея от месеци. Почти бях изгубил надежда.
Джайлс не искаше да му казва защо тази надежда най-вероятно ще се окаже недълговечна.
— Пиша на Карин и майка ѝ всяка седмица, но нямам представа дали писмата ми стигат до тях. След като сте се срещнали с нея, се чувствам по-уверен и ще се свържа отново с министерството.
— Вече говорих с имиграционния отдел на министерството. Обаче…
— Много мило от ваша страна, сър Джайлс. Семейството ми и аз сме ви длъжници, а вие дори не сте мой представител в парламента.
— Мога ли да ви задам един личен въпрос, мистър Пенгели?
— Разбира се, сър Джайлс.
— Възможно ли е според вас Карин да работи за Щази?
— Не, в никакъв случай. Ненавижда ги повече и от мен. Всъщност я предупреждавах, че тъкмо нежеланието ѝ да сътрудничи на властите може да е причина да не ѝ дават виза.
— Но са я назначили за преводачка на международна конференция.
— Само защото не са имали избор. Карин пише, че е имало над седемдесет делегати от повече от двайсет страни и че е извадила голям късмет, че са я прикрепили към вас.
— Не е толкова голям късмет, защото трябва да ви предупредя, че пресата може би разполага с някои снимки, на които сме заедно и които могат да се опишат в най-добрия случай като интимни, а в най-лошия…
— Не мога да повярвам — промълви мистър Пенгели след дълго мълчание. — Карин обикновено е много предпазлива, никога не поема рискове. Какво ѝ е станало?
— Вината в никакъв случай не е нейна, мистър Пенгели — каза Джайлс. — Всичко е заради мен и трябвала ви се извиня лично, защото ако пресата разбере, че сте баща на Карин, ще превърне живота ви в ад.
— Направиха го, когато се ожених за майка ѝ — каза Пенгели. — Но не съжалих нито за миг.
Сега беше ред на Джайлс да замълчи. Чудеше се как да отговори.
— Истината е съвсем проста, мистър Пенгели, а аз не успях да я споделя дори с жена си. — Той отново замълча. — Влюбих се в дъщеря ви. Ако можех да го избегна, със сигурност щях да го направя и искам да ви уверя, че съм готов да мина през същата болка, която несъмнено сте изпитали вие. По-лошото е, че дори нямам представа какво изпитва тя към мен.
— Аз имам — каза Пенгели.
Обаждането дойде в събота следобед, малко след четири. Бързо стана ясно, че „Сънди Пийпъл" има изключителни права върху материалите, макар че Джайлс прие, че до полунощ повечето редактори ще променят първите си страници.
— Предполагам, че сте виждали снимките, с които разполагаме, господин министър?
— Да. видях ги.
— Желаете ли да направите изявление?
— Не, не желая.
— Ще подадете ли оставка от правителството?
— Не коментирам.
— Как реагира съпругата ви на новината? Научихме че е заминала при родителите си в Уелс.
— Не коментирам.
— Вярно ли е, че се развеждате?
Джайлс тресна слушалката. Не можеше да спре да трепери, докато набираше домашния телефон на главния организатор.
— Боб, Джайлс е. Историята ще гръмне в утрешния брой на "Сънди Пийпъл“.
— Много съжалявам, Джайлс. Мога само да кажа, че беше адски добър министър и страшно ще липсваш.
Джайлс затвори. В ушите му отекваше една-единствена дума — беше. Беше адски добър министър. Взе бланка на Камарата на общините от купчината пред себе си и започна да пише.